Джос Стърлинг - Мисти

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. — Каза го с леко колебание, като че ли не беше съвсем убедена, но аз оставих нещата така. — Шон ще е напуснал училище, защото ще е взел изпитите си, така че няма да се наложи да го виждаш, както и по-голямата част от приятелите му.

При тази мисъл се развеселих малко.

— Права си. Изпадам в паника за нищо.

— Ще бъдеш в Южна Африка цял месец, така че ти също ще имаш време да забравиш. Ще поговорим повече, когато се върнеш за лагера.

— Благодаря, Самър! А сега можеш да кажеш на Ейнджъл да престане да се смее.

Ейнджъл отново погледна в екрана.

— Не се смеех.

Извърнах очи към тавана.

— Не можеш да се измъкнеш с лъжа.

— Съжалявам. Усещам болката ти.

— Да, точно така.

— И Шон наистина има страхотен задник.

Засмях се и сложих край на разговора.

— Нима това не е самата истина, момичета.

Полетът до Кейптаун вече беше най-отгоре на таблото. Изписаха и изхода. Преди няколко минути вече се бях сбогувала с родителите си и с петимата си братя и сестри — на малките им беше трудно да стоят мирни и да чакат, докато минавах през проверките. Леля ми Кристал остана с мен, за да се увери, че ще се кача на самолета.

— По-добре е да тръгваш. — Кристал се наведе и ме целуна по бузата, а къдравата й тъмноруса коса ме погъделичка по лицето и ме обгърна. — Предай любовта ми на Опал, Мило и малките.

— Непременно.

Кристал стисна ръката ми.

— Така ти завиждам, Мисти. Ще бъдеш там и ще можеш да видиш как Уриел ще намери съпругата си.

Стиснах ръката й в отговор.

— Ще бъде истинска епопея. — Нямах търпение да тръгна и да оставя зад гърба си онези последни няколко дни в училище, в които бях изпаднала в неудобно положение. Погледнахме към двамата братя — Уриел Бенедикт, който щеше да пътува с мен, и по-младия му брат, Ксав, годеника на Кристал. Стояха близо един до друг, Ксав не се заяждаше както обикновено, а шепнеше окуражителни думи. И двамата бяха умопомрачаващо обаятелни и привличаха възхитените погледи на момичетата, стоящи по опашките пред различните гишета за проверка. Вероятно за моята удивителна леля бе истинско облекчение, че бе също толкова привлекателна като Ксав, висока като модел и с необикновени черти, тъмни вежди и устни като на Филмова звезда.

Кристал поклати глава и в очите й заиграха весели пламъчета.

— Защо и двамата се държат така, сякаш Уриел заминава на война?

Беше права: Уриел нервно прокарваше длани през златисто-кестенявата си коса — нещо, което не го бях виждала да прави преди, тъй като винаги беше спокоен и сдържан. Благословен с класическо телосложение, той ми напомняше за свети архангел Михаил, ангела воин, какъвто го изобразяваха по витражите, които бях виждала в Италия, способен и атлетичен, разпръскващ драконите с една ръка и раздаващ справедливост с другата. Не беше висок колкото Ксав, но все пак се приближаваше до ръста му и двамата се извисяваха с глава над тълпата, бутаща колички около оживено разговарящите братя в залата на пети терминал.

— Не мога да не призная, че и двамата са тип мачо, но изглежда, че Уриел е уплашен, а Ксав се тревожи за него.

Кристал се засмя.

— Права си. Бедните уплашени големи момчета.

— Трябва да кажа, че не е малка работа да тръгнеш на среща с бъдещата си партньорка. Обясни ли му достатъчно, за да отиде до дома й?

Кристал ме прегърна през раменете и ме поведе към гишето за проверка.

— Толкова, колкото можах, без да го държа за ръката до първата им среща. Дарбата ми ми казва, че тя е в Кейптаун. Не мога да бъда съвсем точна от такова разстояние, но виждам бели сгради и тълпи от хора. Опал е съвсем сигурна, че това означава една от болниците, и дори има ясна представа коя от тях в тази част на града може да отговаря на описанието. Ще им уреди среща.

Не знаех, че приготовленията бяха толкова напреднали.

— Ще намекне ли с нещо за целта си?

— Не и в случай че подхранва надежди, които по-късно ще се окажат неоснователни. Ако греши, ще летя дотам следващия месец, за да видя дали ще мога да намеря момичето на Ури.

Разбира се, Кристал щеше да се притече на помощ, ако бе необходимо. Тя би направила всичко за семейството, а сега и шестимата братя на Ксав бяха част от него. Кристал беше само с няколко години по-голяма от мен, което я правеше повече моя сестра, отколкото леля, но приемаше отговорностите си сериозно. Майка ми, най-голямата сестра на Кристал, винаги казваше, че на най-малката в семейството е отредено най-тежкото бреме заради дарбата й.