Джос Стърлинг - Кристал

Саванти — книга трета

Денвър, Колорадо

Вечерта, когато животът ми се преобърна, започна с един наистина великолепен десерт - малинов чийзкейк, полят с черен шоколад. Двете със сестра ми тъкмо бяхме пристигнали в Америка и се борехме с отвратителното изтощение след полета от Италия. Толкова бяхме уморени, че имахме нужда от кибритени клечки, за да държат очите ни отворени, а натежалите ни глави клюмаха и заплашваха да се откъснат от вратовете ни. От опит знаехме, че трябва да се помъчим да останем будни, докато дойде някакъв разумен час за лягане, в противен случай биологичният ни часовник никога нямаше да се приспособи Затова вместо да се строполим в леглата, както на мен ми се искаше, излязохме да вечеряме навън. Щом се налагаше да жертваме съня в името на каузата, поне заслужавахме по един превъзходен сладкиш за награда, и аз не се разочаровах.

По време на десерта Даймънд грижливо и без апетит правеше дисекция на своята порция, като взимаше съвсем по малко с лъжичката си. Аз отдавна бях излапала моя.

- Реши ли какво ще правиш утре, докато аз съм на конференцията? - попита ме Даймънд. - Можеш да слушаш от задните редове, но се съмнявам, че темата „Престъпления сред савантите - как да се справим с нарушителите?“ ще бъде най-забележителното събитие в живота ти.

Познаваше ме толкова добре. Можех спокойно да мина и без да слушам лекциите на шепа хора, надарени с изумителни извънсетивни възприятия*, които обясняват колко ненадминати са в решаването на

Събирателно понятие в парапсихологията. Към извънсетивните възприятия спадат ясновидството, телепатията. Б.пр.

световните проблеми. Започвах да се прозявам само при мисълта за това, а ако трябваше и да ги слушам, без да разбирам почти нищо от техните работи, вероятно щях да изпадна в кома.

- Може би все пак ще я пропусна.

- Едва ли те ще имат нещо против. - Даймънд се зарази от прозявката ми, но прикри своята в салфетката.

- Кои „те“?

- Нали вече ти казах.

Наистина ли щеше да си остави половината десерт недояден? Разгледах го замислено, като въртях с пръсти вилицата си.

- Така ли? Извинявай. Сигурно съм изключила точно тогава. Нали ме знаеш - дойдох с теб заради разходката.

Даймънд въздъхна. Беше вдигнала ръце от мен и вече не ме караше да се съсредоточавам върху нещата, които според нея трябваше да чуя, приемайки, че бях инат и слушах само тогава, когато на мен ми харесваше. Не им е лесно с мен на по-големите в семейството.

- Тогава пак ще ти повторя, защото на светските събития неизбежно ще се срещнеш с някои от участниците. - Гласът й както винаги беше безкрайно търпелив към мен. - Конференцията се организира от семейство Бенедикт - влиятелни саванти в Америка. Неколцина от тях работят към полицията.

- Значи това влиятелно семейство е помолило международния миротворец Даймънд Брук да бъде техния звезден лектор. - Усмихнах й се широко. - Късметлии са, че си приела.

- Стига, Кристал, не е така. - Даймънд изглеждаше очарователно смутена, когато похвалих брилятния й ум. - В обществото на савантите няма звезди, всички работим заедно.

Да бе, друг път. Оставете я какви ги приказва. На всички ни беше ясно, че тя беше необикновена. За разлика от мен. На тези екскурзии и обиколки аз бях просто носачът на Даймънд.

- И аз не знам още какво ще правя. Може би ще обиколя по магазините. - Остъргах и последните следи от шоколадовата заливка в чинията, а с остриетата на вилицата нарисувах завихрен водовъртеж. -Трябва да си купя нови дънки, а Денвър ми прилича на отлично място за изгодни сделки и много по -евтино, отколкото у дома. Поне за това ме биваше - умеех да пазарувам.

Заради лекомислените ми планове лицето на Даймънд доби загрижено изражение и чувствителните й кафяви очи се изпълниха с безпокойство. Последваха сестринските й напътствия - просто не можеше да се стърпи, макар че и двете бяхме толкова капнали, че клюмахме на масата.

- Кристал, нали разбираш, надявах се, че ще използваш следващите ден-два и сериозно ще се замислиш за бъдещето си. Подбрах цяла купчина с брошури на различни училища, така че да можеш отново да се явиш на изпитите. В хотела са, в куфара ми

Свих рамене. Не ми се говореше за бъдещето, не и докато все още усещах приятния вкус на шоколада.