Джос Стърлинг - Кристал

- Ако пък не искаш отново да държиш изпитите, тогава защо не помислиш да изучиш някой занаят? Винаги си обичала модата и дизайна. Може да попитаме синьора Кариера дали ще има нужда от още един чифт ръце покрай карнавала. Ще ти бъде от изключителна полза да научиш как за кратко време се шият толкова много различни костюми. Знам със сигурност, че точно сега синьората е претрупана с работа, защото шие и облеклата за голяма холивудска продукция, която ще снимат във Венеция идния месец.

Думите й прозвучаха интригуващо, но тогава се появи жизнерадостният келнер и с театрален жест напълни отново чашите ни с кафе. Сигурно и той „отмаряше“, преди отново да се хване на работа - точно като мен. Макар че да си призная, на деветнайсет кариерата ми още стоеше на площадката за излитане.

- Хареса ли ви вечерята, дами? - попита той, впил поглед в сестра ми с надеждата за трошивд похвала. Виждах, че вече е хлътнал до уши в Даймънд, както ставаше с повечето притежатели на Y хромозомата.

- Благодаря, всичко беше прекрасно. - Тя го дари с една от най-топлите си усмивки и когато вдигна поглед, тъмната й коса се люшна едва. Подстригана спретнато на черта, Даймънд имаше чертите и прическата на Клеопатра, изиграна от Елизабет Тейлър. Но тъй като майка ни беше египтянка, приликата й с кралицата беше истинска. Баща ни бил британски дипломат, назначен в Кайро, където се влюбил в мама, взел я за жена и набързо я отвлякъл със себе си. Може да се каже, че сме едно истинско интернационално семейство - двете с Даймънд живеем във Венеция, горе-долу на средата на пътя между корените ни в гористите графства около Лондон и прашните брегове на Нил. Нямах усещането за силна национална принадлежност. Италия не беше родната ми страна - просто живеех там. Кой знае, чувството, че бях без корени, може би беше още една част от неудовлетвореността ми от мен самата.

Келнерът - самото въплъщение на учтивостта - най-сетне се обърна да поиска и моето мнение.

- Десертът хареса ли ви?

- Да, беше страхотен. - Усмихнах му се, но вниманието му вече беше скочило обратно на сестра ми Той се оттегли доволен, а погледът му се задържа само върху Даймънд. Не го винях - бях наследила забележителния външен вид на фараоните, с грамаден нос и ясно изразени вежди, само че без красотата им, а на всичкото отгоре лицето ми беше обрамчено от лъвската грива от рода на баща ми Наследствените черти у савантите обикновено бяха доста оплетени и ние не правехме изключение. Майката на баща ми е била венецианка с косите, характерни за италианците от севера - изобилие от буйни къдрици в цдлата гама цветове от землистокафяво до изсветляло от слънцето русо. Понякога този тип коса се среща у старите майстори, но моята не беше гладка и вълниста като у Мадоната, а приличаше на развълнувано море от ситни къдрици. В компанията на сестра ми винаги се чувствах като шугава лъвица до една пригладена, изтънчена писана.

Магнитът за туристите, „Хард рок кафе“, се пълнеше със студенти и пътешественици, шумът се усили, а безбройните поръчки теглеха нашия келнер ту в една посока, ту в друга. Погледът ми беше привлечен от една стъклена витрина, която според надписа помещаваше автентично яке с военна кройка, принадлежало на Майкъл Джексън Забавлявах се с причудливата илюзия на отражението ми, от която изглеждах така, сякаш главата ми се подава от врата ми Отново се прозинах. За какво говорехме? А, да.

- Значи искаш от мен да работя за синьора Кариера, така ли? Та това ще е робски труд. - Познавах добре шивачката на костюми, която живееше в апартамента под нас във Венеция - често разхождах кучето й, когато тя беше заета. Беше приятна съседка, но като шеф щеше да е придирчива. Изтръпнах, щом си помислих как ли щеше да започне да се разпорежда с времето ми.

Даймънд побутна десерта встрани.

- Крайно неприятно ми е да гледам как си пилееш живота.

- И на мен ми е крайно неприятно да пилеем пари Дай насам чинията. Чийзкейкът горчи.

- Моля?

- Страхотен е, това искам да кажа.

Сестра ми въздъхна и премълча, че с моите метър и осемдесет почти трябва да внимавам с килограмите. Не че съм била дебела, но - чакайте, как ми казваше? - о, да, в сравнение с останалите ми сестри, благословени със среден размер, аз съм била амазонка 1 1 Според древногръцката митология войнствен народ от силни, едри жени. Бпр. . Не давах пукната пара. Кого съм тръгнала да впечатлявам? Момчета не ме канеха на срещи, защото бях по-висока от тях и те се бояха да не станат за посмешище. Най-дружеският прякор от всички, които бях изтърпяла в пансиона в Англия, беше „Бобеното стъбло“ 2 2 „Джак и бобеното стъбло“ е английска приказка за деца, в която Джак разменя кравата на семейството срещу вълшебни бобени зърна, които стават толкова огромни, че го отвеждат в страната на великаните високо в небето. Бпр. .