Брус Стърлинг: Манеки Неко

— Не, повече не издържам така! — изстена братът.

Лежащият на футона Цуйоши Шимицу замислено погледна екрана на пасокона. Нещастното лице на големия му брат бе силно зачервено и лъщеше от пот.

— Това е само кариера — напомни Цуйоши, седна и оправи измачканата си пижама. — Недей я взема толкова навътре.

— Тези вечни премии — с пиян глас избоботи брат му. — Корпоративни партита… — Той звънеше от някакъв бар в квартал Шибуя; на заден план сурова делова дама на средна възраст фалшиво пееше караоке. — И тези проклети изпити. Програми за повишаване квалификацията на мениджърите. Тестове за професионална пригодност. Нямам време да живея!

Цуйоши съчувствено изхъмка. Той не беше във възторг от тези нощни обаждания, но смяташе, че е длъжен да изслуша жалбите на брат си, който беше твърде достоен човек, преди да завърши елитните курсове при университета Васеда, да получи пост в голяма корпорация и да се зарази с професионални амбиции.

— Имам язва на стомаха — оплака се братът. — И гърбът ме боли. И косата ми катастрофално побелява! Не, ще ме уволнят, усещам. Както и да се гърби от работа човек, колкото и да е лоялен, големите компании вече пет пари не дават за служителите си. И още питаш защо пия…

— Трябва да се ожениш — посъветва го Цуйоши.

— Не мога да си намеря съпруга. Жените никога не са ме разбирали — сви рамене брат му. — Слушай, Цуйоши, напълно съм отчаян, ситуацията на пазара е просто катастрофална. Направо не мога да дишам! Да, трябва да променя всичко, и дори мисля да дам обет… Не, сериозно! Аз мечтая да се отрека от този ужасен свят!

Цуйоши се разтревожи не на шега.

— Колко си пил?

Лицето на брата рязко запълни екрана.

— Искам в манастир, там е тихо и спокойно! Четеш на глас сутри, разсъждаваш за смисъла на живота… Правилата са строги, но разумни. Да, в добрите стари времена нашият японски бизнес е бил също такъв!

Цуйоши скептично изсумтя.

— Тази седмица посетих едно заведение… Манастир в планината Есо — призна брат му. — Тамошните монаси добре разбират проблемите на такива като мен и ни пазят от съвременния живот. Няма компютри, няма мобифони, няма факсове, няма производствени съвещания… Нищо такова. Наоколо — мир, покой, красота и никакви изменения. Истински рай!

— Братко — каза Цуйоши, — ти никога не си имал капка склонност към религията. Ти не си отшелник, а завеждащ отдел на голяма външнотърговска компания.

— Е… Може би си прав, религията няма да ме спаси. Мислех да избягам в Америка; в края на краищата, там също не се случва нищо.

— Това вече е по-добре — усмихна се Цуйоши. — Отлично място за отпуската, ти си я заслужил. Американците са много мили и дружелюбни, откакто там забраниха оръжието.

— Но аз не мога… — захленчи братът. — Няма да издържа това! Как може да зарежеш всичко, което познаваш, и да се оставиш в ръцете на непознати?

— Няма страшно, аз съм пробвал — ободри го Цуйоши. — Защо не опиташ и ти? — Жената на Цуйоши се размърда неспокойно на съседния футон и той понижи глас: — Извинявай, но стига за днес. Непременно ми звънни, когато вземеш някакво решение.

— Не казвай нищо на баща ни! — занервничи братът. — Старият и така се вълнува.

— Няма да му кажа — обеща Цуйоши, прекъсна връзката и екранът угасна.

Жена му, бременна в осмия месец, тежко се обърна на другата страна.

— Пак ли брат ти? — попита тя.

— Да, току що са го повишили в службата. Повече задължения, повече отговорност. Брат ми тъкмо поливаше повишението с колегите си.

— Приятно ми е да го чуя — тактично каза жена му.

Цуйоши стана късно. В края на краищата той сам си беше началник и работеше когато му е удобно. Той пренасяше стари видеозаписи на нови високотехнологични носители, а тази работа, ако искаш да стане както трябва, се нуждае от истински майстор. Мълвата за изкуството на ъпгрейдера на видеоформати Цуйоши Шимицу се носеше из Мрежата и той вземаше толкова поръчки, колкото можеше и искаше.

В десет сутринта дойде пощальонът. Цуйоши трябваше да прекъсне закуската си от супа мисо със сурово яйце, за да се разпише за доставката на поредната поръчка: магнитни ленти от двадесети век с аналогов сигнал. Със същата пратка дойде кошничка с пресни ягоди и мариновани краставички домашно производство.

— Краставички! — щастливо въздъхна жена му. — Откакто чакам дете, хората са така добри към мен.

— Кой ги е изпратил, как мислиш?