Брус Стърлинг: Манеки Неко

— Добре ли сте?

— Не разбирам японски! — изръмжа атлетът.

Веднага след като вратата се затвори, мобифонът на американеца с трясък оживя, изригвайки отчаян женски вопъл, последван от бурен поток английски думи. Мъжът гръмко изруга, удари с космат юмрук бутона „стоп“. Кабината със скърцане спря и зазвъня сигналът за тревога.

Атлетът разтвори крилата на вратата с голи ръце, изкатери се на пода на четвъртия етаж и се хвърли назад. Асансьорът негодуващо забръмча, вратата трескаво се задвижи. Цуйоши бързо се измъкна от счупената кабина и за секунда се спря, гледайки към бягащия. После измъкна покекона, зареди японско-английския преводач и решително се запъти след него.

Вратата на стаята се оказа отворена.

— Ей! — повика Цуйоши и без да получи отговор, изпробва покекона: — Мога ли да ви помогна с нещо?

Жената седеше на леглото. Тя току-що бе отворила кутийката с манеки неко и ужасена гледаше мъничкия котарак.

— Кой сте вие? — попита тя на развален японски. Цуйоши накрая се сети, че тя е американка от японски произход. Той рядко беше срещал японци от Америка, но те винаги предизвикваха в него тревога. Външно изглеждаха като нормални хора, но се държаха ужасно ексцентрично.

— Само приятел, който минава оттук — отговори той. — С какво мога да ви помогна?

— Дръж го, Мич! — викна жената на английски.

Атлетът изскочи в хола и хвана Цуйоши за китката. Пръстите му бяха като стоманени белезници. Цуйоши натисна копчето за тревога на покекона си.

— Вземи му компютъра — нареди жената.

Мич измъкна покекона и го хвърли на леглото. После сръчно обискира пленника и като не намери оръжие, го блъсна в креслото. Жената отново мина на японски.

— Ти, стой! Не мърдай!

Тя започна да изучава портфейла на Цуйоши.

— Моля? — изуми се задържаният, хвърляйки поглед към лежащия на кревата покекон. Той изправно предаваше в мрежата сигнал за бедствие, по екрана му тихо бягаха червени тревожни редове. Жената заговори на английски и покеконът послушно преведе:

— Мич, незабавно извикай местната полиция.

Атлетът изригна гръмовна кихавица и Цуйоши най-накрая проумя, че цялата стая е омирисана на лавровишна.

— Не мога да викна полиция. Не говоря японски — изсумтя Мич и отново кихна отчаяно.

— О’кей, сама ще викна ченгетата. Сложи белезници на тоя. А после слез и си купи от аптеката някакви антихистамини, за бога.

Мич извади от джоба на сакото си руло пластилит и омота дясната китка на Цуйоши към таблата на леглото. От другия джоб извади носна кърпа, изтри сълзите си и звучно се изсекна.

— Според мен е по-добре да остана с вас. Котката е в багажа. Значи мрежовите престъпници вече знаят, че сме в Япония. Заплашва ви опасност.

— Ти си ми бодигард, Мич, но в този момент си абсолютно извън строя.

— Това не трябваше да стане! — каза с обида в гласа атлетът, чешейки яростно шията си. — Досега алергията никога не ми е пречела на работата.

— Затвори вратата отвън, а аз ще я подпра с креслото. Бягай и се погрижи за себе си.

Мич излезе. Жената барикадира вратата и се свърза с администрацията на хотела чрез вградения в леглото пасокон.

— Говори Луиза Хашимото от стая 434. При мен влезе гангстер, информационен престъпник. Извикайте токийската полиция и кажете да дойдат хора от отдела за организирана престъпност… Какво? Да, именно така. И вдигнете на крака цялата ваша служба за охрана, тук може да се случи всичко. Съветвам ви да побързате.

Тя рязко прекъсна връзката. Цуйоши я гледаше с дълбоко учудване.

— Защо правите това? Какво означава всичко?

— И така, ти се наричаш Цуйоши Шимицу — каза жената, след като разгледа кредитните му карти. Тя седна на леглото и го погледна в лицето. — Ти си нещо като якудза, нали?

— Според мен вие правите голяма грешка — забеляза Цуйоши.

Луиза се намръщи сурово.

— Слушайте, мистър Шимицу, аз не съм някаква там туристка. Аз съм Луиза Хашимото, помощник-федерален прокурор от Провидънс, Род Айлънд, САЩ. — Тя му демонстрира магнитна ИД-карта със златен официален герб.

— Приятно ми е да се запозная с представител на американското правителство — любезно каза Цуйоши, като успя дори леко да се поклони. — Бих ви стиснал ръка, но моята е вързана.

— Престанете да се правите на ударен! Вече ви видях тук, на четвъртия етаж, и във вестибюла също. Откъде ви е известно, че моят бодигард е алергичен към лавровишна? Сигурно сте проникнали в медицинското му досие.

— Кой, аз? Каква нелепост!