Брус Стърлинг: Манеки Неко

— Откакто попаднах на следите на вашите мрежови бандити, всички факти се съединяват в колосален престъпен заговор! — каза тя. — Аз арестувах компютърен пират в Провидънс. Както се изясни, той свободно се разпореждаше с мощен мрежов сървър и цял куп безплатни търсачки с изкуствен интелект. Ние арестувахме този тип, арестувахме всичките му машини, интелекти, индексатори, каталози… И в същата вечер се появиха котките!

— Котки?

Луиза приповдигна манеки неко с върховете на пръстите си, сякаш беше жива електрическа змиорка.

— Тези малки котета, тези ваши японски вуду. Манеки неко, нали не греша? Те започнаха да се появяват навсякъде, където отидех. Порцеланов котарак в чантичката ми. Три глинени в работния ми кабинет. Куп котки на витрините на антикварните магазини в Провидънс. Радиото в колата ми почна да мяука!

— Унищожили сте част от Мрежата? — едва проговори потресеният Цуйоши. — Арестували сте търсачките? Какъв ужас! Как можахте да извършите такова безчовечно деяние?

— А ти имаш наглостта да се възмущаваш! А моята машина не се брои, така ли? — Луиза нервно размаха дебел, нелеп американски покекон. — Откакто слязох от самолета в Нарита, ми атакуваха ПЦА-то. Хиляди и хиляди послания, едно след друго, всичките с картинки на котки. Не мога да се свържа дори със собствения офис! Моят ПЦА е абсолютно безпомощен!

— Какво е това ПЦА?

— Персонален цифров асистент, произведен в Силиконовата долина.

— С такова име… Не е чудно, че нашите покекони не искат да говорят с него.

Луиза хвърли страшен поглед.

— А, ти си шегаджия, значи. Шегувай се, шегувай! Ти си уличен в злонамерена информационна атака срещу официален представител на правителството на САЩ! — Тя си пое дъх и изгледа Цуйоши от глава до пети. — Знаеш ли, Шимицу, ти никак не приличаш на италианските мафиози, с които си имах работа в Провидънс.

— Защото не съм гангстер. През живота си не съм причинил никому зло.

— Така значи? — ухили се Луиза. — Слушай, приятел, познавам типовете от твоя сорт много по-добре, отколкото си мислиш. Отдавна ви изучавам. Ние, компютърните ченгета, имаме за вас специално название… Цифрови панархии! Сегментирани, полицефални, интегрирани мрежи на влияние! А какво ще кажеш за безплатните стоки и услуги, които получаваш през цялото време? — Тя назидателно го посочи с пръст. — Може би някога ще платиш данъци за тези подаръци? Ха! Може би ще ги декларираш като свой доход? А безплатните доставки от чужбина? Домашни сладки, краставички, доматчета! Безплатни писалки, моливи, стари велосипеди! А какво ще кажеш за съобщенията за спешни разпродажби?… Ти си закоравял укривател на данъци, живеещ от доходи, получени от незаконни транзакции!

Цуйоши примига озадачено.

— Слушайте, нищо не разбирам от такива неща. Аз просто си живея.

— Работата е, че вашият подаръчен икономически хаос подрива законната, одобрена от държавата, регулируема икономика!

— Може би цялата работа е там — меко възрази Цуйоши, — че нашата икономика е много по-добра от вашата.

— Кой го казва това? — изфуча тя. — Защо мислиш така?

— Защото ние сме много по-щастливи от вас. Какво лошо може да има в човешката доброта? Какво лошо има в подаръците? За Нова година… За празника на пролетта… За началото на учебната година и за края… Сватбени подаръци… За рождени дни… За юбилеи… Всички хора обичат подаръците.

— Но не и колкото вас, японците. Вие сте просто побъркани на тая тема.

— Що за общество е онова, което отрича доброволните дарове? Което не се съобразява с нормалните човешки чувства… Че това е просто варварство.

— Значи според теб аз съм варварка? — настръхна Луиза.

— Не искам да бъда невъзпитан — забеляза Цуйоши, — но вие ме вързахте за леглото.

Тя кръстоса ръце на гърдите си.

— Като те прибере полицията, ще стане още по-зле.

— Страхувам се, че ще трябва дълго да чакаме — забеляза Цуйоши. — В Япония полицаите не бързат. Съжалявам много, но в нашата страна има далеч по-малко престъпления, отколкото у вас, и японската полиция малко се е поотпуснала.

Тук иззвъня пасоконът, Луиза се обади. Беше жената на Цуйоши.

— Мога ли да говоря с Цуйоши Шимицу?

— Тук съм, скъпа! — възкликна бързо съпругът. — Тя ме отвлече! И ме върза за леглото!

— Вързала към леглото? — очите на жена му станаха съвсем кръгли. — Не, това вече е прекалено! Викам полиция!

Луиза бързо изключи пасокона.

— Никого не съм отвличала! Просто те задържах до идването на местната полиция, която ще те арестува.