Брус Стърлинг: Манеки Неко

— Това е подарък. За някой в хотел „Дарума“.

— Така ли?

— Една жена ми го даде в магазина за обувки. Приличаше на американка и не говореше нито дума японски. Но какви обувки имаше… Просто красота!

— Щом Мрежата е поверила тоя котарак на теб, скъпа, значи трябва сама да го занесеш, нали?

— Мили — въздъхна жена му. — Ужасно ме болят краката, а ти бездруго трябва да се подстрижеш, а аз трябва и да готвя вечеря, и освен това този манеки неко не е кой знае какво, просто евтин сувенир за туристи. Толкова ли ти е трудно?

— А, не — каза Цуйоши. — Само предавай указанията от твоя покекон на моя, и ще видя какво мога да направя.

— Знаех, че ще се съгласиш — усмихна се тя. — Ти винаги си толкова добър.

Цуйоши пъхна манеки неко в джоба и излезе. Той нямаше нищо против молбата на жена си — на доста други капризи на бременната беше много трудно да угоди в техния тесен апартамент. Съпрузите бяха доволни от квартала и съседите, но се надяваха да намерят по-голяма квартира още преди детето да се роди. Може би дори с малко студио, където Цуйоши да разположи апаратурата си. В Токио беше много трудно да се намери прилично жилище, но той вече бе помолил за това Мрежата, и някои от приятелите му, които той дори не познаваше, по цели дни мислеха над тази сложна задача. Рано или късно ще се появи нещо подходящо, ако той акуратно изпълнява всички поръчения на Мрежата.

Първо Цуйоши се отби в местния салон пачинко и спечели от автомата бутилка бира и карта за транспорта. Изпи бирата, взе картата и се отправи към гарата, където се качи във влака. На станция Ебису Цуйоши взе покекона и изведе на екрана уличната карта на Токио. Пътят му минаваше покрай заведения с примамливите заглавия „Шоколадова супа“, „Телесна свежест“ и „Аладин Май-Тай Тратория“. В хотел „Дарума“ той намери бръснарския салон, който се наричаше „Всепланетният облик на Дарума“.

— Какво можем да направим за вас? — попита дамата-администратор.

— Мисля, че трябва да се обръсна и подстрижа — каза Цуйоши.

— Записан ли ви е час?

— За съжаление не — извини се той, свивайки пръсти в котешкия знак.

Жената отвърна с бърза серия от резки движения с пръсти, от които Цуйоши не позна нито едно. Дамата явно беше от друга част на Мрежата.

— Няма проблеми — добродушно се усмихна тя. — Наоко с удоволствие ще ви обслужи.

Наоко акуратно му подбръсваше слепоочията, когато звънна покеконът.

— Влез в дамската стая на четвъртия етаж — нареди той на Цуйоши.

— Извинявам се, но не мога. Аз съм Цуйоши Шимицу, а не Ай Шимицу. Освен това сега тъкмо ме подстригват.

— О, разбирам — отвърна девайсът. — Рекалибровка. — И изключи.

Наоко свърши с подстригването. Сега Цуйоши изглеждаше много по-добре. Човек не бива да забравя за външността си дори ако не работи в офис. Покеконът му отново звънна.

— Да? — обади се Цуйоши.

— Лавровишнев афтършейв. Вземи го със себе си.

— Добре — отвърна Цуйоши и се обърна към Наоко: — Имате ли лавровишнев афтършейв?

— Странно, че питате за него — каза момичето. — Отдавна е излязъл от мода, но случайно имаме някой и друг флакон.

Цуйоши купи един и излезе от салона. Не се случи нищо, затова той купи едно списание с комикси и седна да чака във фоайето. Накрая към него приближи рошав рус мъж по шорти, сандали и ослепително ярка фланелка. На рамото на чужденеца висеше камера в калъф, в ръка той държеше старомоден покекон. Изглеждаше на около шестдесет години и беше много, много висок.

Той каза на покекона си нещо на английски.

— Извинете — преведе той на японски. — Случайно да ви се намира лавровишнев одеколон?

— Намира се — каза Цуйоши и извади флакона. — Заповядайте.

— О, небеса, благодаря! — възкликна чужденецът, а покеконът му бързо го преведе. — Питах всички поред във фоайето. Извинете, че закъснях.

— Няма проблем, не бързам — усмихна се Цуйоши. — Много интересен покекон имате.

— А — каза чужденецът. — Знам, че е стар и отдавна е излязъл от мода. Тъкмо мислех да си купя нов тук, от Токио. Разправят, че на пазара Акиабара ги продават с чували.

— Така е. Какъв софтуер за превод използвате? Вашият покекон говори като жител на Осака.

— Така ли? — загрижи се туристът. — Това дразни ли жителите на Токио?

— Е, не е особен проблем, но… Слушайте, аз мога да ви копирам съвсем нов безплатен транслатор.

— Това би било идеално!

Двамата натиснаха копчетата на покеконите и си размениха визитките през Мрежата. От е-картата на чужденеца Цуйоши узна, че мистър Цимерман живее в Нова Зеландия. После той активира програмата за трансфер на информация и мощният му покекон започна да качва новия транслатор в стария девайс на Цимерман.