Джос Стърлинг - Мисти

Уриел го хвана, преди да е паднало на земята.

— Мисля, че започва да се забавлява с мен. Играе на „донеси ми шишето“.

— Добре дошъл в моето семейство — казах на Уриел. — Всичките сме за освидетелстване.

Той подаде ръце на момичетата, за да пресекат шосето.

— Чувствам се съвсем като у дома си.

След като взехме душ и разопаковахме багажа си, се събрахме в кухнята за военен съвет. Домът ми във Великобритания беше в китно лондонско предградие; къщата на Опал беше в подобен комплекс в Кейптаун: „Зуансуик“, благоденстващ квартал с невероятни къщи и градини, намиращ се южно от центъра. Климатът в Кейптаун е един от най-добрите, ето защо всичко изглежда свежо и зелено, с изключение на скалистите склонове на планината Тейбъл, които се издигаха над пейзажа. Върхът тънеше в облаци, образували се при срещата на влажния морски въздух с Африка. Съпругът на Опал и нейна сродна душа — Мило Кар, беше зъболекар-хирург; тя беше адвокат, но в момента не работеше, за да може да бъде с децата си. Къщата им беше прекрасно място, в което да прекарам ваканцията: дълга ниска сграда с простиращи се тревни площи и кръгъл басейн, макар че през по-студените и по-влажни зимни дни само най-смелите плувци можеха да се потопят в него. Сред тях бях аз. Идвайки от Англия, щях да се възползвам и от най-малкия лъч слънчева светлина и бях извадила банския си, в случай че по-късно станеше по-топло.

Но едно по едно: великият момент на Уриел.

Опал постави на кухненската маса пред нас чашки с кафе, после донесе и чиния с домашни бисквити. През панорамния прозорец зад нея виждах момичетата да играят на люлката, която висеше от сребристия дъб в далечния край на моравата; Бранд седеше в кошарка и разговаряше оживено с Нати, шоколадовия лабрадор на семейството. Картините и моделите на момичетата украсяваха всеки свободен сантиметър от кухненските шкафове: произволна колекция от еднорози, лица от семейството, пеперуди и животни от Африка. На всеки свободен перваз и издатина бяха поставени растения в саксии, които бяха щастливо разцъфтели. Помислих си, че къщата е гостоприемна, макар и малко разхвърляна, което вероятно бе успокояващото въздействие на Мило върху леля ми, тъй като тя беше известна сред братята и сестрите си като маниачка на реда, добър нагледен пример за уравновесяването на дарбите на две сродни души.

Взех бисквита и отхапах.

— Хмм-хмм — шоколадови! Ти ли ги направи?

Опал най-после седна. Носеше голяма папка със себе си, която разпръсна трохите, когато я постави пред Уриел. Кафето в чашата му образува вълнички, които се разпространяваха от средата към краищата й.

— Едва ли, Мисти. Нямам време да готвя. Бях прекалено заета с това. Уилоу и баща й ги направиха снощи.

— Комплименти на готвачите — каза Уриел. — Какво е това?

— Проучването ми. — Опал отпи от кафето си. — Върху потенциалната ти сродна душа — включени са онези, които са на подходяща възраст и отговарят на доловеното от Кристал. Това са само онези, които са известни на Мрежата хора с дарби, но трябваше да започна отнякъде. За да ти спестя време, съм стеснила кръга до една, която е начело. — Погледна материала и смръщи леко вежди. — Разбира се, не можем да изключим възможността там някъде да има кандидатка, която не знае за нас.

— Много си старателна.

— Адвокатска подготовка. — Опал сви рамене като че ли това бе достатъчно обяснение. Тя също имаше дарба. Нейната бе да реставрира, да възвръща на нещата първоначалното им състояние, която се съчетаваше добре с натрапчивия й импулс да се грижи за всяка подробност. Щеше да бъде истинска сензация като реставратор на картини, но беше изненадала семейството, като бе избрала закона. Беше обяснила, че предпочита да връща справедливостта в живота на хората, а не да полага петънца боя в произведенията на старите майстори. — Любимата ми е най-отгоре, няма друга толкова подходяща като нея. Ще видиш, че съм събрала много информация за нея, образование и професионални квалификации. Работи в детското отделение на болницата „Гроут Скур“. Поопознах я малко, докато лекуваше Бранд от лошо гръдно възпаление.

— Ръката на Уриел, който обикновено бе така спокоен, трепереше леко, докато отваряше папката на първата снимка.

— Франси Кътси. — Изучаваше снимката й, пръстът му проследи очертанията й, после той я остави с озадачено изражение. — Странно, очаквах нещо, не знам какво, нещо повече, когато я видя.