Джос Стърлинг - Мисти

Опал му се усмихна с разбиране.

— Не винаги е като светкавица, Уриел. Двамата с Мило не бяхме сигурни, докато не сме свързахме телепатично.

— И тогава? — запитах, любопитна да чуя тази част от историята.

Тя се усмихна широко.

— Електрически шок! — Тя се изчерви, а ние се засмяхме.

— Браво, чичо Мило!

— Да, но... — Опал прочисти гърлото си, ала прекалено късно, за да скрие смущението си, че е казала това. — Запитах Франси дали можем да се срещнем в кафенето на болницата след смяната й. Споменах, че ще доведа гости с дарби, които посещават Кейптаун за първи път.

— Какво очаква тя от нас? — попита Уриел.

— Казах й, че двамата с Мило сме много скучни домакини, тъй като децата ограничават забавленията ни, и се питам дали тя не може да ви запознае с някои от по-младите местни. Утре вечер ще събере група. Достатъчно скоро ли е за теб?

Той преглътна.

— Да.

Опал го потупа по ръката.

— Прегледай папката. Тя е прекрасно момиче, много надарена в работата си.

Уриел кимна, но виждах, че е разочарован. Вероятно това бе само ефектът на часовата разлика и му го казах.

— Права си. Трябва да поспя. — Взе папката. — Имаш ли нещо против да я занеса в стаята си?

— Абсолютно не. Ще ви кажа кога е време за обяд. — Опал нервно прибра трохите в шепата си.

Изчакахме го да излезе от стаята и едва тогава погледите ни се срещнаха.

— О, боже! — каза Опал. — Мислиш ли, че трябва да се обадя на Кристал?

— Да не изпадаме в паника, лельо. Това е само първата кандидатка.

— Мисля, че успях да убедя сама себе си, че съм свършила добра работа и съм намерила подходящата жена, но сега не съм сигурна.

Бранд започна да хленчи, защото Нати го бе оставил и бе отишъл при момичетата. Опал използва телекинетичните си способности, за да накара плюшеното му мече да танцува жига 4 4 4Бърз бароков танц, произхождащ от шотландския jig. - Б. пр. пред него. Той започна да се смее гърлено.

— Прекрасен е — казах. — Толкова е сладък. Всички момиченца от детската градина ще се влюбят в него.

— А всички момчета с психични способности ще се влюбят в теб. Само се надявам Франси да е достатъчно издръжлива да понесе утрешния ден. Трябва да е заподозряла, че съм намислила нещо.

— Защо?

— Дарбата й е да чете мисли. Затова е толкова добра в работата си: може да долови мислите дори на най-объркания малък човек, който не разбира какво го кара да се чувства зле. Страхувам се, че ще очаква да се случи нещо много важно.

Почувствах се като в момент на дежавю. Нима не бях водила подобен разговор с Кристал? Изглежда, всички жени от моето семейство се чувстваха отговорни за всичко.

— Вината не е твоя, лельо. Ти стори всичко, на което си способна. Както и да е, ще бъда там и ще помогна и на двама ви да разберете истината.

Уриел беше направил всичко за успешната си първа среща с потенциалната си съпруга; излезе от спалнята си избръснат, спретнат и облечен във внимателно подбрана зелена тениска с дърво отпред и избелели дънки, които подчертаваха прекрасната му златиста кожа и мускулестото му стройно тяло на колоездач. Аз се появих от стаята си с вид на човек, имал близка среща с ножица за подрязване на храсти. Бях направила грешката да си измия косата, преди да си легна, забравила, че лосионът ми за укротяване на къдрици е в контейнера за отпадъци на летище „Хийтроу“.

Вдигнах ръка, когато Уриел и Опал ме видяха.

— Недейте! Знам.

Хейзъл влезе в кухнята с акробатично премятане встрани.

— Хей, Мисти, какво е станало с косата ти? Изглеждаш смешно.

Точно тогава изпитах силно негодувание от спретнатите черни плитки на Хейзъл. Опал беше избегнала проклятието на ситно къдравата коса, която бе наследена от някои членове на семейството ни, и така и децата й бяха освободени от това нещастие.

— Не изглеждам смешно, Хейзъл. Просто настройвам на честота алпаката вътре в мен.

Бранд издаде звук, подобен на пронизителен магарешки рев.

— Какво беше това? — попитах.

— Мисля, че имитира разтревожения вик на алпаката — каза Уриел и се наведе към момченцето. — Това е страхотно. Откъде го научи?

Бранд нададе вой като вълк.

— „Дискавъри Ченъл“ — каза Опал. — Кара Нати да му носи дистанционното, когато съм с гръб. Обича предаванията за природата. И се чудиш защо още не съм се върнала на работа? Помисли какво може да направи в яслата. — Засмя се и поклати глава. — Мило, тръгваме!

Чичо Мило влезе откъм градината, носейки Уилоу на гръб. Нисък, закръглен мъж с високо чело, сродната душа на Опал имаше телосложение, което служеше по-скоро за опора, отколкото за постигане на бързина. Имаше дарбата да кара нещата да растат и цъфтят, така че около него обикновено беше много спокойно. Но не и днес. Вместо да ни успокои с мъдри думи, той изглеждаше разтревожен.