Брус Стърлинг - Моралният куршум

— С такива особени белези няма да е трудно да го намерят! — Тръмп се захили на собствения си майтап.

Накрая в пачката се намери пропуск за Търговската палата, но той се оказа с изтекъл срок.

Тръмп измъкна от вътрешния си джоб чиста бланка, с кеф й удари гумен печат и я даде на търгаша срещу мито от пет стари сребърни долара. След тази процедура Снифи се доближи към фургона, пъхна русата си глава в гишето и попита:

— Пилешки дробчета намират ли ви се?

Боби облещи очи.

— А на теб, малък, намират ли ти се пари?

— Имам двайсет милиграма. Сменям ги за пакет дробчета, кило и половина.

Като чу за двайсетте милиграма, Боби млъкна. Търгашът отвори фургона, получи от Снифи ампулата и му връчи картонена кутия със замразени дробчета.

Фургонът продължи към следващия пост, внимателно заобикаляйки дупките по пътя, а Тръмп замислено погледна Снифи и избуча:

— Абе момче, ти май постоянно имаш по някоя излишна ампула подмладител?

— При това винаги стабилно качество — добави Гети.

Без съмнение листовките от проклетия хеликоптер бяха събудили в бандитите и подозрителност, и алчност.

— Ами имам нюх — със запъване отвърна Снифи. — Нищо че съм малък, но познавам качеството по миризмата. Ако не бях аз, вие все щяхте да попадате на ментета. — Като върза кутията за багажника на колелото, попита: — Искате ли дробчета? В тях има желязо, полезно е за костите.

— А ти разбираш и от манджа? — учуди се Гети.

По гърба на Снифи избиха капки студена пот. Трябваше да внимава какво говори! Той стисна с дясна ръка дръжката на бухалката и оцени разстоянието до кутията с разтворителя. Ако плисне разтворителя в лицето на Гети, може би ще успее да халоса Тръмп по главата преди той да стреля… Снифи мислено си заповяда прекратяване на паниката. Едва ли бандитите са заподозрели нещо. Отново въображението му си прави шегички.

— Вече трябва да тръгвам, довиждане! — бързо изговори Снифи, с усилие на волята се обърна гърбом към бандитите, яхна колелото и без да бърза, завъртя педалите.

Като се отдалечи достатъчно и се убеди, че от поста вече не го виждат, Снифи крадешком пресече Уейд и навлезе на територията на Университетската лига за отбрана. Изобщо казано, той въобще не трябваше да се връща в Роли, но много му се искаше да разбере какво става в града, а и ужасно му беше омръзнало да се крие в скапаната ферма. Освен това той прекрасно познаваше града — нали бе работил много години в местната лаборатория — и това свеждаше риска до минимум. А и от какво толкова да се плаши? Акълът му сече, нервите са закалени от всекидневните рискове, няма да го подведат.

Снифи намали скоростта. Наоколо беше пустош. Под дебелия слой окапали листа предателски се показваха парчета тухли, мазилка и ръждиви остатъци от паднали улуци. Изоставените укрепления и огневи точки в тази част на града бяха превзети от зелени вълни бръшлян, а покривите на много къщи бяха разрушени от ракетни или артилерийски попадения.

Скоро Снифи навлезе в квартали, където все още живееха хора. За негово учудване жителите на Роли постепенно се бяха научили да оцеляват в условия на почти непрекъснати въоръжени сблъсъци. Вратите на оцелелите къщи бяха старателно обковани със стоманени листове, стъклата на прозорците — облепени с хартия. Между градините и кокошарниците се виждаха окопи и бомбени укрития. Всеки ден за два-три часа пускаха ток, а веднъж седмично — и вода. В някои райони се бе стигнало дори до някакво подобие на нормален живот. Почти на всички къщи се виждаха изрисувани със спрейове емблеми на УЛО, а най-големите смелчаци, които не се плашеха от терора на Националната гвардия, бяха окачили дори знамена на Северна Каролина.

Животът в източната част на университетското градче според местните понятия направо кипеше — някой нещо мъкнеше към къщи, някой нещо строеше, някой се ровеше в мижавата си градина, а край баптистката църква Снифи дори видя как управителят на Лигата раздава малки дози подмладител на дузина граждани на преклонна възраст. В предишните времена, когато съществуваше Федерална програма за здравеопазване, поддържана от централното правителство, всички старци редовно получаваха инжекции. Вярно, още тогава злите езици говореха, че макар подмладителят да прави чудеса — да лекува недъзи, да връща здравето и младостта, — но бързо предизвиква болезнено пристрастяване. По едно време дори вървяха неправдоподобни по мнението на Снифи слухове, че редовно употребяващите подмладител стават агресивни, безмилостни, престават да ценят чуждия и дори своя живот. Впрочем при някои хора подмладителят наистина предизвикваше странични ефекти.