Джос Стърлинг - Скай

— Трябваше да се сетя за това. — Сали ми намигна.

— Мисля, че някой от разтеклите се часовникови циферблати на Салвадор Дали ще бъде по — подходящ — предположих. — Времето изглежда разтегливо за международните пътници.

Родителите ми спряха и изумено се втренчиха в мен.

— Какво? — попитах смутено.

— Ти разбираш от изкуство! — ахна Сали

— Да. И какво от това?

Саймън се засмя от удоволствие.

— Минаха толкова години и аз си мислех, че не възприемаш нищо от нас! — Той ме млясна по бузата.

— Но няма да плискам боя върху нищо неподозиращи платна — измънках, доволна, че съм им дала повод да бъдат щастливи. Чувствах се достатъчно зле, че ги вкарвах в този капан

— Не бихме и очаквали. Всъщност мисля да ти забраня да се опитваш. Представяте ли си да имаме още един шантав художник в семейството?

Саймън хвана за ръцете мен и Сали и ни поведе към чакащата пред летището кола.

Вмъкнах се на задната седалка и реалността на случващото се завърна. Не беше същият автомобил, с който ме закараха в склада, а совалка между хотела и летището, но пак почувствах ледени тръпки по гърба.

„Зед?“

„Всичко е наред, Скай. Виктор и аз сме две коли след вас. Ще изостанем и ще предадем преследването на друГагент, но няма да те изпуснем.“

„Може ли да разговаряме така?“

„Докато стигнеш до хотела. Предполагаме, че Мария Кели е оцелелият експерт по щитовете, затова не трябва да рискуваме.“

„Кажи ми пак, колко трябва да изтръгна, за да се намесят ФБР?“

„Кели трябва да признаят за участието си в отвличането ти или да направят нещо незаконно сега, например да се опитат да фалшифицират спомените ти, което е по-вероятно. Допълнителен бонус ще бъде, ако видиш или чуеш двамата Кели, избягали от затвора.“

„Как да ги накарам да го направят?“ Сега ми се струваше много по-трудно да изпълня стратегията, за която бях мислила само в абстрактно отношение.

„Уредили са нещата, за да те доведат тук, затова сигурно имат план. Играй по свирката им, докъдето можеш. Предполагаме, че ще се опитат да те разделят от Сали и Саймън.“

„Да им позволя ли?“

Почувствах, че на Зед му е неудобно да отговори.

„Така родителите ти ще бъдат в по-голяма безопасност.“

„Не се тревожи за мен.“

„Не мога да не се тревожа.“

Завихме към входа на казино хотела „Гадателката“.

— Да, точно така беше името! — рече Сали и изщрака с пръсти. — Знаех си, че има нещо общо с панаирите. — Тя оправи копринения шал „Матис“ върху сакото на костюма си от тънка вълна. — Добре ли изглеждам, Скай?

— Много професионално. — Съжалих, че Сали прахосва усилията си заради престъпници.

На Саймън винаги му личеше, че е художник, каквото и да облечеше. Днес беше с любимото си черно джинсово яке и джинси — неговият вариант на костюм.

— Какво изумително място! — удиви се той, докато вървяхме във фоайето покрай редици игрални автомати и сервитьорки с оскъдни цигански костюми. Беше същински лабиринт. В някои магазини продаваха евтини боклуци, а в други — дизайнерски стоки. — Такава абсолютна липса на вкус, че само по себе си е произведение на изкуството.

Вдясно от нас прозвуча клаксон и от автомата започнаха да се сипят монети в скута на изпаднал в екстаз мъж с лъскав син анцуг. За миг настъпи тишина, когато другите комарджии погледнаха късметлията, а после всички възобновиха заниманията си.

— Бих искала да нарисувам лицата им — замислено каза Сали, оглеждайки жена с отчаяно изражение, седнала на високо столче пред автомат с плодове. — Надеждата и безнадеждността са осезаеми. Липсата на естествена светлина внушава чувство за свят на престъпност и порок, досущ страна на изгубени души

Свят на престъпност и порок? Представих си, че съм в ад с управляващи демони, семейство Кели.

Пиколото ни заведе до асансьорите.

— Госпожа Тоскана ще ви приеме в кабинета си — обясни той. — Западната кула, третия етаж.

Кабинката с огледала ни закара до нивото на мецанина. На главния етаж на казиното имаше тераса и най- различни игри, от рулетка до покер. Тъй като беше средата на следобеда, повечето хора бяха облечени неофициално и атмосферата беше спокойна. Очаквах елегантност в стил Джеймс Боцд, а видях плажни забавления. Сукното блестеше в наситеното зелено на съмнително обещание, а пластмасовите чипове, които всъщност представляваха милиони долари, засилваха илюзията, че всичко е само безобидно развлечение. Водачът ни заведе до двойни врати с месингова табелка с надпис „Генерален директор“. Щом влязохме вътре, крещящият блясък на хотелското обзавеждане се замени с тишина и изисканост — елегантна маса с формата на буквата „Г“ за посетители, свежи цветя върху ниска стъклена масичка и спретнато облечена секретарка, която ни посрещна и ни покани в кабинета на шефката си.