Джос Стърлинг - Скай

— Хей! — Зед посегна към дистанционното.

— Дай ми една минута и после може да го включиш. — Пъхнах дистанционното зад гърба си. — Наистина съжалявам. Не съм най-увереният човек на света. Веднъж ти каза, че винаги се изненадвам, когато някой ме хареса. Това не е преструвка. Не очаквам хората да ме харесват, още по-малко да ме обичат. Не се чувствам чак толкова привлекателна и сега виждаш защо. Предполагам, че за теб ще бъде лош късмет да се обвържеш с мен като сродна душа.

Зед прокара ръка през лицето и косата си, опитвайки се да събере мислите си.

— Не те обвинявам.

— Знам. Ти ввдя какво има в мен — без разкрасяване. — Изсмях се леко истерично. Сърцето ми блъскаше в гърдите. Бях оплескала нещата страхотно, но не можех да го оставя да си мисли, че не изпитвам силни чувства към него. Вероятно не можех да бъда онова, което искаше той, но можех да му докажа, че го обичам. — Ти каза, че си се изправил пред дулото на пистолет, за да ми покажеш, че ме обичаш. Е, и аз мога да направя същото за теб. Утре ще отида в Лас Вегас и ще го сторя заради теб.

Зед скочи.

— Няма да стане!

Подхвърлих му дистанционното и той инстинктивно го хвана.

— Не съм приспособена като теб за това нещо със савантите и двамата ще трябва да го преживеем. Не мога да рискувам да бъда такава с теб. Не мисля, че ще оцелея в такъв живот. — Поех си дъх. — Но планът на Виктор е единственият начин да докажа, че въпреки обърканото си състояние, те обичам.

Готово. Казах си словото. Не можех да разгадая реакцията на Зед — чувствата му бяха объркани и той беше зловещо мълчалив.

— Може… да гледаш мача. Аз ще си лягам. И ти си легни рано. Той протегна ръка към мен.

— Скай?

— Да?

— Още те обичам — повече отвсякога. Ще чакам, докато си готова. Почувствах огромна вина. Никога нямаше да бъда готова.

— Не искам да рискуваш заради мен.

Скръстих ръце на гърдите си.

— Да, предположих.

Зед ме притисна до себе си. Големите му ръце обвиха главата ми Топлината им проникна през кожата ми.

— Ще говоря с Виктор за опасенията ти. Ще настоявам да дойда. Чувството ми за бъдещето работи добре преди събитието дори да има смущения. Мога да помогна в предугаждането на проблемите.

— От безопасно разстояние?

— От разумно разстояние. Достатъчно близо, за да помогна, но не толкова близо, за да дам предимство на семейство Кели

— Добре. — Потърках длан над сърцето му, мълчаливо извинявайки се за сърдечната болка, която причинявам. — Мога да се справя.

Жената агент на ФБР, с която се бях запознала преди месеци, ме посрещна в тоалетните на летище „Маккарън“ в Лас Вегас, за да ми сложи микрофон.

— Здравей, Скай Аз съм Аня Ковалски Помниш ли ме? — попита тя и извади устройството.

— Да, разбира се.

Ковалски ми се усмихна в огледалото. Лъскавата й кестенява коса блестеше на светлината на лампите.

— Признателни сме ти за онова, което правиш за нас.

— Може ли да побързате, моля ви? Сали може да дойде да ме търси всеки момент.

Тя се усмихна на разтревоженото ми отражение.

— Едва ли. Местен репортер я интервюира за мнението й за стандартите на летището. Няма да я пусне скоро.

— И той е?

— Един от нашите хора. — Ковалски закрепи мъничък микрофон в ластика на сутиена ми — Това трябва да свърши работа. Не го покривай твърде много и внимавай да не го удариш с нещо, например с чанта, защото онзи, който слуша, ще получи силно главоболие.

— Добре. Това ли е всичко? Няма ли батерия или жичка?

— Не. Вътре има малка зареждачка и ще работи двайсет и четири часа. Няма жички, които да го издават.

— Но излъчва сигнал, нали?

— Да. Ние ще чуваме, каквото чуваш и ти.

— Може ли някой да разбере, че го нося?

— Само на теория. И могат да подслушват само ако знаят честотите на ФБР. Не сме имали проблем досега.

— Ами ако Даниъл Кели вече има информация от някой от вас?

Тя направи гримаса.

— Тогава ще се отприщи хаос. Но ние ще измъкнем теби родителите ти, не се тревожи.

Сали се перчеше, когато се върнах при нея.

— Онзи млад мъж наистина се интересуваше от мнението ми — похвали се тя. — Напълно се съгласи с мен, че летището е безлично и се нуждае от предизвикателни произведения на изкуството, може би крава или череп с диаманти на Деймиън Хърст. Все пак това е Лас Вегас.

— Като ще е гарга, да е рошава. Защо не леглото на Трейси Емин? — измърмори Саймън, който нямаше добро мнение за художествените инсталации. — Повечето хора, които се мотаят из летищата, имат такъв вид, сякаш се нуждаят от сън.