Джос Стърлинг - Скай

Ръката на Зед се уви около раменете ми Той изопна гръб, разтревожен от опасната ситуация, която назряваше.

— Не можеш да използваш Скай и родителите й, Виктор.

Виктор затвори капака на лаптопа си.

— В момента удряме главите си в тухлена стена и не на последно място заради местонахождението на двамата бегълци. Цялото семейство трябва да е зад решетките, а ние не опазихме дори затворниците. Това е отчайващо, меко казано.

— Какво мислиш, че мога да направя? — попитах.

— Може да ти сложим микрофон, когато се срещнете с Мария Тоскана Кели.

— Но Скай ще попадне в капан! — възрази Зед. — Не, тя няма да го направи, Виктор.

— След като знаем за срещата, ще обърнем нещата срещу Кели и ще ги уличим. Тези хора няма да спрат да ни преследват, докато не ги заловим. Мисля и за Скай освен за нас. Тя е една от нас.

Играех си с ремъците на училищната си чанта. Можех да помогна на семейство Бенедикт, ако се съгласях. Ако не се предприемеше нещо, те никога нямаше да дишат свободно. Това беше най-малкото, което можех да сторя, тъй като изпитвах все по — силна паника от мисълта за савантите и стигах до извода, че най-доброто и безопасно нещо за мен беше да избягам. Трябваше да кажа на Зед, че нямам намерение да бъда нещо друго освен негово временно гадже. Много скоро щеше да се наложи да се върна в Англия и да напусна света на савантите.

— Не го слушай, Скай — тихо каза Зед.

— Но аз мога да помогна.

Той изглеждаше изпълнен с решителност.

— Предпочитам да знам, че си добре и в безопасност дори това да означава, че опасността за семейството ми не е преминала.

— Какъв смисъл има? Всички ще бъдем в нещо като затвор с надзирател Даниъл Кели

— О, Боже, Скай, не ми причинявай това. — Зед допря чело до моето. Безпокойството му стигаше до мен на черни вълни, изпъстрени със сребристи мълнии.

Той ме закриляше и беше време да ми позволи да му върна услугата. Аз не бях крехката госпожичка в беда за каквато, изглежда, ме мислеше. Ако не можех да бъда смелата партньорка, от която Зед се нуждаеше, тогава най-малкото исках да се уверя, че онези хора няма да наранят него и семейството му.

— Ще го направя за всички нас — и защото така е правилно да постъпя. Не искам да тежи на съвестта ми, че не съм сторила нищо, когато съм имала възможност да променя нещата. На кого още ще открадне мозъка Даниъл Кели, ако не помогна да го спрат?

— Виктор! — замоли се Зед. — Не можеш да позволиш да й се случи нещо лошо.

Виктор кимна сериозно.

— Обещавам. Скай е една от нас, нали? Няма да позволя на онези гадняри да я докоснат. И тя няма да отиде без защита.

Зед все още не беше убеден. В някои отношения той беше като родителите ми и мислеше, че аз съм твърде крехка, за да се изправя пред заплахите на света. Исках да му докажа, че греши. Можех да се справя със ситуацията.

— Каква защита? — попитах.

Зед не се отказваше.

— Млъкни, Скай. Няма да го направиш. Виждал съм на какво са способни онези хора. Няма да позволя да се забъркваш в тази история.

Сръгах го в ребрата.

— Нямаш право да ми заповядваш да мълча, Зед Бенедикт. Държиш се така, сякаш трябва да бъда пазена в памук. И аз съм виждала лоши неща. Знаеш го.

Не и по този начин. Не искам това да ти въздейства.

— Значи ти можеш да пълниш главата си с ужаси, а аз не мога?

— Да.

— Това е глупаво — и женомразко.

— Зед, нуждаем се от Скай — настоя брат му.

— Не се меси, Виктор — троснато казах аз.

— Слушам.

Втренчих се гневно в тях.

— От известно време смятам да ви го кажа. Ти се нуждаеш от помощ, Зед, за да се справиш с нещата, които семейството ти тъпче в главата ти. Знам, че това те ядосва и изнервя, и си го изкарваш на други хора, например учителите, защото не можеш да стигнеш до хората, извършили злиниге…

— Един момент, Скай — опита се да ме прекъсне Зед.

— Не, ти почакай един момент. Не съм свършила. Случайно знам много повече от другите какво правят със съзнанието неприятните преживявания. Трябва ти време да се съвземеш, и без да е надвиснала над теб заплаха на Кели И за да ти дам това време, ще отида в Лас Вегас, за да. сритам задника на Даниъл Кели

— Добре го каза, Скай. — Виктор изръкопляска, докато Зед ме гледаше гневно.

— А сега, да се връщаме към работата — казах оживено. — Каква защита имаш предвид, Виктор?

— Не сме приключили — изръмжа Зед.

— Приключихме. Какво казваше, Виктор?

Виктор се ухили на брат си.

— Дамата е взела решение, Зед. На твое място бих се отказал. Скай, ще поработя с теб върху щитовете ти. Последния път бяха много слаби. Стени на спалня, нали?