Джос Стърлинг - Скай

— Чудесно. Планираме почерпка за теб — малко пътуване.

— Не в Лас Вегас? — изпъшках, като се сетих за новата идея на Саймън.

— Щом се чувстваш по-добре, тогава ще забравиш лошите спомени и ще видиш какво има да предложи градът.

— Не искам да се местя там.

— Нито пък аз, миличка. Но познаваш Саймън. Той трябва да проучи нещата докрай и после ще реши какво да правим.

Нямах желание да отивам пак в града, където живееха семейство Кели.

— Коя е жената, с която е във връзка Саймън?

— Госпожа Тоскана, очевидно приятелка на господин Роденхайм.

— Кой е хотелът й?

— Забравих. Може би беше „Цирк“? Нещо такова.

Това не ми говореше нищо, но случайността беше твърде подозрителна. Реших да спомена за предложението на Виктор, за да бъда сигурна.

Добре, Сали. До скоро.

В осем и половина бях в гимназията в Рикънридж. От двете ми страни вървяха Айвс и Зед. Чувствах се странно. Нямаше ме само няколко седмици, но все едно бяха минали месеци. Както очаквах, привлякох виновно заинтригувани погледи. Не беше необходимо да чета мислите им, за да знам какво се върти в главите им — „Ето я онази, която беше отвлечена. Чухме, че превъртяла. Полудяла.“

— Не е вярно, Скай — прошепна Зед. — Никой не те мисли за луда. Те разбират.

Влязохме в канцеларията, за да регистрирам завръщането си. Господин Джо скочи от бюрото си и ме прегърна.

— Малката Скай! Ти се върна! Много се бяхме разтревожили! — Той избърса сълза от окото си и подсмръкна, отчасти искрено, отчасти наслаждавайки се на драмата. — Сигурна ли си, че си готова?

— Да, господин Джо.

Той погледна преценяващо братята Бенедикт.

— Ще се грижите за нея, нали?

— Да, господине — обеща Зед.

— Направете го. — Господин Джо ми даде карта, която да занеса в класната стая. — А сега тръгвай. Няма да искаш да закъснееш в първия си ден отново на училище.

Всички се надпреварваха да ми помогнат отново да се върна към учебния процес. Дори Шийна и Вампирските невести се държаха добре с мен, сякаш бях крехък стъклен балон, който можеше да се пръсне на парчета, ако кажат нещо грубо.

Странно, но тъпите им подмятания за зайчето ми липсваха. Бях изостанала по всички предмети, но вместо да представят това като проблем, учителите организираха специални програми за наваксване за мен и учениците ми предлагаха да използвам записките им. Тина вече беше преснимала нейните. Осени ме прозрението, че те отдавна са ме приели като неотменна част от училището и гледат на мен като на една от своите.

През обедната почивка отидох със Зед на репетиция в кабинета по музика. Предполагах, че само ще гледам, но господин Кинийли не искаше и да чуе, и ме сложи на пианото.

Но концертът е идната седмица! — възразих.

Той извади със замах партитура от чантата си

— Права си. Имаш достатъчно време да научиш творбата, която избрах за теб.

— Очаквате да свиря соло?

Огледах присъстващите в стаята, надявайки се да намеря подкрепа от съучениците си, но дори Нелсън се хилеше на тактиката на господин Кинийли.

— Нима очакваше да не свириш соло? Защо се учиш да свириш на някой инструмент, ако не искаш да те чуят? — попита учителят.

Мисля, че той нямаше да разбере какво удоволствие ми доставя да свиря за себе си, затова си замълчах.

— Не съм сигурна дали съм готова.

— Глупости. Най-добрата реакция на тежък удар, какъвто ти си преживяла, е да отвърнеш на удара.

Споделях тази философия.

— Добре, ще погледна нотите.

Господин Кинийли се отправи към цигуларите, подхвърляйки през рамо:

— По-добре направи повече, отколкото само да ги погледнеш. Името ти вече е в програмата. Казах на Нелсън да те впише веднага щом чух, че си дошла на училище сутринта.

* * *

Виктор се беше облегнал на колата си след часовете и ни чакаше да излезем от сградата. Той имаше лоша, но не и съвсем неочаквана новина за мен.

— Мария Тоскана, по-известна като Мария Тоскана Кели — Виктор ми показа снимка на дъщерята на Даниъл Кели на лаптопа си, докато седяхме на задната седалка на неговата „Тойота Приус“. — Омъжила се за италиански граф, но го зарязала преди две години и се включила в империята на татко. Бих казал, че съпругът е извадил късмета да се измъкне.

Оказваше се, че инстинктът ми е верен.

— Те се опитват да се доберат до мен чрез родителите ми

— И чрез теб — до нас. Сметката на Кели с Бенедикт нарасна, след като застреляхме двама от техните хора в склада. Това може да е уликата, която търсим.