Джос Стърлинг - Скай

„Момчетата“, както Карла наричаше мъжете в семейството си, донесоха елха, отсечена от двора им. Беше два пъти по-висока от мен и изпълни стаята чак до тавана. След обичайните ругатни за изгорели крушки и липсващи кабели Сол и Виктор увиха лампичките около елхата. Най-младите членове на семейството трябваше да сложат украсата. Зед ме повдигна на гърба си, за да поставя украшение на по — високите клони. Карла разказа история за всяко — или нещо за човека, който й го е подарил, или за мястото, откъдето го е купила. Разбрах, че семейството им е огромно и се простира оттук до Аржентина и има далечни разклонения в Азия и Европа. Моето семейство от трима ми се стори съвсем малко.

— А сега ще пеем коледни песни! — обяви Карла и донесе поднос с греяно вино, още горещ шоколад за мен и сладки курабии с канела.

Трейс изпъшка престорено. Съдейки по аурата на веселие, която блесна около него, аз предположих, че той само изпълнява очакваната от него роля на музикалния инвалид в семейството. Настаних се на голяма мека възглавница на пода, отдръпвайки се от компанията с моята гузна съвест, и започнах да наблюдавам как Сол настройва цигулката си, Зед изважда китарата и Уриел сглобява флейтата. Те изсвириха много хубава китка традиционни коледни песни. Някои мелодии бяха толкова натрапчиви, че имах чувството, че се пренасям назад във времето, когато са ги пели за пръв път. Едва тогава осъзнах, че Уриел сияе в бронзова светлина. Той не само свиреше стари песни, но и отчасти се намираше в миналото.

Трябва ни вокалист — заяви Уриел. — Трейс?

— Добре, ако искате да разваля всичко — отвърна той и понечи да стане, но Уил го блъсна на мястото му.

— Скай? — попита Айвс.

Поклатих глава.

— Не пея.

— Имаш слух. Свирил съм с теб, помниш ли? — увещаваше ме той. Почувствах паника и изпитах желание да се скрия.

— Не пея.

Уриел затвори очи за миг. — Но си пяла.

— Вече не.

— Защо не, Скай? — тихо попита Зед. — Ти вече преодоля проблемите на миналото. Ввдя спомените и можеш да ги прибереш. Днес е ново начало.

Само че не беше началото, което той очакваше. О, Боже, помогни ми.

Карла раздаде курабиите, опитвайки се да разчупи напрежението.

— Оставете горкото момиче на мира. Не е необходимо да пее, ако не иска.

Но аз исках. Въпреки безпокойството знаех, че като музикант, бих искала да пея, да използвам гласа си като инструмент.

— Хайде, аз ще пея с теб. — Зед протегна ръка.

— Всички ще пеем — предложи Уриел. — „Радост за света“?

— Ще свиря на саксофона — рекох уклончиво. Мама ми го беше донесла, защото знаеше, че се нуждая от музика за утеха, когато изпитвам безпокойство.

Семейство Бенедикт доказаха, че не само могат да пеят, но и да пеят в съзвучие като хор. Дори Трейс опита няколко басови ноти, без да се изложи.

Накрая Зед ме прегърна.

— Справяш се страхотно със саксофона. Знаеш ли, че този инструмент е най-близък до човешкия глас?

Кимнах. Моят тенор саксофон сякаш пееше вместо мен. Може и да беше близък до човешкия глас, но аз почувствах, че това не е достатъчно за Зед. Той искаше всичко и знаеше, че се въздържам.

Зед ми отстъпи стаята си за нощта и отиде да спи при Хавиер. Въпреки състоянието си на тревожност, аз бях психически изтощена и успях да поспя — първата необезпокоявана почивка след отвличането ми. Сутринта се събудих и установих, че съзнанието ми е работило през нощта, за да се изясни и подреди като компютър, извършил процес на дефрагментация. След като се бях препъвала покрай ранните си спомени, аз си спомних всичко за Лас Вегас. Кели ме беше разглобил парче по парче. Беше ме накарал да си мисля ужасни неща за Зед и Хавиер и бе осеял с графитите си съзнанието ми. Мразех го заради това. Сега обаче аз отново владеех ума си и можех да различавам истината от лъжата. Това изискваше най-малкото празнуване. Изгаряйки от желание да споделя разкритието си, аз хукнах да търся Зед.

— Хей! — Нахлух в стаята на Хавиер, която беше съседната. Зед лежеше на пода, увит в спален чувал, а Хавиер се беше изпънал на леглото с отворена уста и хъркаше. — Зед!

— К-какво? — Той се измъкна от спалния чувал и ме притисна до себе си, защото вероятно предположи, че ни нападат. — Какво се е случило?

— Знам кой ме отвлече! Спомних си всичко.

Хавиер се изтърколи от леглото.

— Скай? Какво става?

Изведнъж осъзнах, че стоя там само по дълга тениска и гащета. Трябваше да намеря време да си облека още дрехи.

— Може ли да повикаш Трейс и Виктор, Зед? — попитах, отстъпвайки назад. — Трябва да им кажа нещо.