Джос Стърлинг - Скай

— Видя ли това? — прошепнах, без да смея да го погледна.

— Да. Слава Богу, че са те зарязали, преди той да те убие. — Зед леко потърка брадичка в главата ми Косите ми се закачиха в наболата му брада.

— И все пак не знам коя съм. Мисля, че те не споменаха име.

Леля Джоу, Фил и изродът — това сме били, когато бях на шест. Ако майка ми и баща ми, Франи и Иан, ми бяха дали име, аз го бях забравила. Родителите ми бяха саванти и се бяха унищожили взаимно, защото не контролираха дарбите си, и ме бяха оставили в ръцете на един наркоман. Много им се ядосах заради предателството.

— Човек, който казва истината, не е приет добре в дома на наркодилър. — Зед уви пръсти около китките ми и леко докосна дланите ми, за да разтворя свитите си в юмруци ръце. — И по-рано съм виждал такива отрепки, докато работех за Трейс и Виктор. Извадила си късмет, че си се отървала от онзи тип.

Когато бях малка, не разбрах каква е сделката в коридора, но сега ми стана ясно.

— Развалила съм сделката на Фил. Онзи мъж беше най-добрият му клиент. Направих го не само веднъж.

— И той те е пребивал повече от веднъж.

Свих се, защото ми беше адски неприятно, че тази грозна история се разкри пред семейство Бенедикт.

— Така мисля.

Гневът на Зед беше обагрен в пурпурночервено. Не беше насочен към мен, а към човека, който бе дръзнал да ме удари.

— Искам да го спипам и да го накарам да почувства същото, което е причинил на теб.

— Той беше лош човек и използваше леля ми Тя беше горе-долу свястна, но не искаше да се занимава с мен. Предполагам, че вече не са заедно.

— Вероятно и двамата са мъртви. Наркотиците и продажбата им не гарантират дълъГи щастлив живот — сухо отбеляза Уриел.

Облегнах се на Зед, изтощена и наранена. Трябваше ми време, за да осмисля онова, което бях видяла, и да подредя спомените си. Не разговаряхме за това, но трябваше да се примиря с онова, което бе сторила на всички нас манията на майка ми да отиде при сродната си душа. Това пълзеше като грозно петно, което се посмукваше във връзката ми със Зед. Почувствах се омърсена и заплашена.

— Ти видя достатъчно — каза Зед. — Не очакваме, че ще си спомниш всичко веднага.

— Но разкрихме основата — рече Уриел, — и можем да градим върху нея.

Огледах другите в стаята и видях, че те не очакват отговори още днес. Виктор и Трейс бяха най-нетърпеливи за информация, но се опитваха да го прикрият.

— Нуждаем се от почивка. Заведи Скай да кара сноуборд, Зед — каза Трейс. — Ние ще се грижим да сте в безопасност.

Положих усилия и прогоних мрачните спомени.

— Под почивка имаш предвид да си счупя крака, защото това ще стане, ако се опитам да карам сноуборд.

Трейс се засмя и сериозното му лице на ченге се отпусна в ласкава усмивка, когато погледна най-малкия си брат.

— Не, Скай, нямах предвид това. Той ще се грижи за теб.

Изпитах облекчение, когато излязох навън. Спомените бяха надвиснали в главата ми като отровен облак, но чисто белите склонове го отвяха — поне за момента. Всичко искреше. Ако се съсредоточах, можех да преброя всяка борова игличка и всяка снежинка, толкова ясни бяха възприятията ми. Днес планината не ме плашеше, а ме освежаваше.

Карла ми беше дала грейка, с която приличах на кюфте, но Зед, изглежда, мислеше, че ми стои добре.

— Детските писти? — попитах. Дъхът ми излизаше на облачета като на змей.

— Не, там има твърде много хора. — Зед засенчи очи и огледа планината, давайки ми възможност да оценя колко висок и опасен изглежда в прилепналия за тялото му морскосин скиорски екип, същинска акула по снежните склонове. Той ми се усмихна, когато забеляза, че му се възхищавам, и закачливо повдигна вежди няколко пъти.

— Харесваш ли онова, което виждаш?

Сръгах го.

— Млъкни! Трябва да престанеш да унижаваш хората.

Зед се засмя.

Добре, ако обещаеш да ме научиш.

— Мисля, че си безнадежден.

Това го развесели още повече. Когато най- после спря да се смее, той ме прегърна.

— Е, Скай, готова ли си? Качваме се нагоре, където има едно спокойно място. Щях да те водя там в онзи ден, когато стреляха по нас в гората, но мисля, че е още по-хубаво през зимата. Ще се качим с лифта и после ще вървим надолу.

На върха на планината беше много по-тихо, отколкото през почивните дни. Хосе не обслужваше сергията, затова не спрях да си купя поничка и да побъбря, както обикновено правех. Зед ме поведе встрани от оживе ните писти и навлязохме в гората.