Джос Стърлинг - Скай

— Да, имам чувството, че са обрали мозъка ми — признах.

— Всеки от нас ще използва дарбата си, за да прочете съзнанието ти — нищо агресивно, само докосване, за да доловим коя е най-силната следа. — Трейс погледна Зед. — Трябва да хвана ръката ти, ако Зед я пусне, за да имам контакт с теби да позволя на дарбата си да работи. Би трябвало да мога да ти кажа къде си била преди склада. Не е необходимо да се мъчиш да си спомняш. Ако си била физически някъде, трябва да мога да те открия. Момчето чудо, седмият син, ще канализира нещата, тъй като има най-силните способности от всички нас.

Погледнах Зед.

— Вярно ли е?

— Да, аз съм като екран, който показва информация. И сравнява резултатите. Виждам онова, което виждат другите.

— И дори не му трябват батерии — подхвърли Уил и седна от другата ми страна.

Те се шегуваха, но сега разбрах мрачността на Зед и напрежението от злините, на които беше принуден да стане свидетел. През него се канализираше не само неговото шесто чувство, но и на другите и това означаваше, че той вижда нещата от всички аспекти и в по-голяма дълбочина от останалите. Нищо чудно, че Зед имаше чувството, че се плъзга към злото, ако не намери котва.

Вторият син, Уриел, който правеше докторска дисертация, бутна настрана Уил.

— Здравей, Скай. Все още не се познаваме официално. Аз съм единственият разумен човек в семейството.

Виждам.

— Дарбата ми е да чета спомени, всичко свързано с миналото. Знам, че се страхуваш, че мога да разкрия тайните ти, но не се тревожи. Не мога да те принудя да ми покажеш миналото си. Мога само да отворя врати, които ти си заключила.

— Разбирам. — Почерпих сила от топлината на гърдите на Зед на гърба си, докато седях между краката му. — Ами ако искам да държа вратата затворена?

— Тогава ще бъде затворена. Но ние смятаме, че трябва да започнеш да съставяш пълна картина на всичко, което ти се е случило, за да разбереш кое е реално и какво си въобразяваш.

Намръщих се. Това не ми харесваше.

— Като музиката е, Скай — рече Зед. — Оркестриране на партитура с всеки инструмент поотделно. От известно време си се придържала към мелодията, но може би си забравила баса или основни ноти.

— Имаш предвид какво се е случило, когато съм била малка?

— Именно.

Тъмни пространства. „Прекрасни пластове на болка и изоставяне.“ Кой ме беше описал така?

— Мислим, че когато видиш какво има отвъд всичките ти врати, ще ти бъде по-лесно да ги затваряш за другите хора и няма да им позволяваш да четат мислите ти толкова лесно. В замяна това ще ти даде контрол над по-скорошните спомени. Нещо като откриване на ключови късове в картинен ребус.

Това определено беше нещо, което исках, колкото и да се страхувах от процеса.

— Добре, вижте какво има в съзнанието ми.

Господин Бенедикт дръпна завесата, а Айвс запали свещи в стаята, като изщрака с пръсти. Спомних си, че той може да взривява разни неща. Успокоих се, като видях доказателство, че Айвс контролира дарбата си. Свещите ухаеха на ванилия и канела. В къщата беше тихо. Чувахме далечните звучи на хора, които се забавляваха на пистите, тътена на кабинките на лифта, когато минаваха над стълбовете, и шумоленето на дърветата, но в стаята, в това убежище, беше тихо. Почувствах как ме докосват различните дарби на всеки Бенедикт — лека милувка, нищо тревожно. Зед беше увил ръце около мен и седеше спокойно, без да се притеснява.

Лечителят Хавиер заговори пръв.

— Скай, със здравето ти абсолютно всичко е наред. Не виждам признак на психично заболяване. Усещам само безпокойството ти.

Зед разтри врата ми

— Видя ли, че не си луда?

— Не виждам ясно бъдещето й — призна Карла. — В момента има множество възможни пътища.

— Но аз разбрах къде е била — обади се Трейс. — В стая в първокласен хотел — копринени чаршафи и дебел, мек килим. Вероятно са те държали там, преди да те заведат в склада. Ако имаме дрехите, които си носила, може би ще ти кажа повече.

— Заплахата не е преминала — каза Сол, използвайки дарбата си да усеща хищниците, които ни преследват.

Уил кимна.

— Усещам, че те търси повече от един човек, Скай

Обърнах се към Зед.

— И ти ли го усещаш?

— Аха. Освен това разбрах, че двамата в склада са били онези, които стреляха по нас в гората. О’Халоран е бил савант, изключително добър в изграждането на щитове. Чудя се дали затова чувствам някакъв пласт в съзнанието ти — нещо чуждо. Видя ли го, Уриел?

Уриел успокояващо докосна коляното ми.