Джос Стърлинг - Скай

— Кой го направи? — ядосано извика Карла. — Хавиер? Няма да ти позволя да замерваш с яйца гостенката ни!

Хавиер се обиди.

— Не бях аз. Защо винаги мислиш, че аз съм виновен?

— Защото обикновено си ти — сухо каза Уил, бутна Хавиер в гърба и го накара да изпусне приборите на масата.

— Кой го направи? — повтори Карла, твърдо решена да получи отговор.

— Който и да е, ще излеем останалите яйца във врата му — изръмжа Зед и покровителствено уви ръка около кръста ми.

— Кой? — отново попита Карла, разкривайки, че не се нуждае от висок ръст, за да изглежда заплашителна.

— Аз бях — признах.

Челюстта на Зед увисна. Открих, че изумлението е оцветено в блестящо сребристо.

— Гледах ви как правите тези неща и се запитах дали и аз мога. Улових с ласо яйцето.

Уил избухна в смях и накара приборите да танцуват на място с едно похване на ръката. Ножовете и вилиците се поклониха и после се наредиха спретнато.

Сол седна до масата.

— Видяхте ли? Какво означава това?

Почувствах, че страните ми поруменяват. Искаше ми се да намеря копче, което изключва склонността ми да се изчервявам.

Ами… местенето на предмети… е като бяла линия. Предполагам, че чувствам енергия.

— Тя вижда и чувствата, татко — добави Зед. — Може да каже дали лъжеш.

— Много полезно. — Виктор ме погледна с пресметливост, която не ми хареса. Той беше на много ниско емоционално ниво в сравнение с другите или може би беше по-добър в изграждането на щитове.

Извърнах очи от него.

— Лечението е синьо. Когато се потопи в бъдещето, госпожа Бенедикт леко избледня. Не съм сигурна за останалите, но мисля, че всяка дарба има свои характерни особености.

„Ами телепатията?“ — попита Сол.

Трепнах. Все още не ми харесваше усещането, че някой друГе в главата ми

— Не я виждам. поне не знам какво да търся.

— Телепатията изисква най-малко енергия от всички дарби, когато се прави близо до човека, с когото общуваш. Сигналите може да са твърде слаби, за да ги доловиш.

Потърках слепоочията си, когато си спомних за болката, докато разговарях със Зед от голямо разстояние. Къде бях, когато го правех? В склада ли?

Зед ме придърпа към себе си.

— Не мисли за това в момента, Скай. Виждам, че ти причинява болка.

— Защо не мога да си спомня?

— Точно това смятаме да разберем — решително заяви Сол. — Но след закуска.

— Ами училището? — Знаех, че Зед и Айвс вече би трябвало да са тръгнали

— Семейно съвещание. Ще пропуснем часовете — ухили се Айвс и сложи пред мен първата палачинка. Ученолюбивият му образ някак се разми, когато видях колко се радва, че няма да ходи на училище.

— Като онзи ден през септември ли? — обърнах се към Зед. — Ти не дойде един петък.

А, да. Помагахме на Трейс да открие хората, които застреляха семейство в онази сделка с наркотици.

Спомних си колко изтощен беше той в онази събота, когато се срещнахме в изоставения град на хълма.

— И тези семейни съвещания… Събирате се да видите какво ще стане?

— Да, но постигаме резултати — отвърна Трейс и седна с чинията си. — Хванахме копелето… — Той погледна майка си, която се намръщи. — Негодника. Ще го съдят в началото на годината.

— Не трябва да се тревожиш за нас, Скай — добави Зед, който знаеше какво мисля, въпреки че не притежаваше моята дарба да тълкувам чувствата. — С това се занимаваме.

— Семейният бизнес — съгласи се Хавиер и поръси с кленов сироп палачинката си. — Мрежата на савантите работи както трябва.

— И ние се гордеем с нея — заключи Виктор и почука с пръст по празното място пред себе си — Къде е моята?

Във въздуха към него се понесе чиния с прясно изпържена палачинка. Зед закри с ръка очите ми

— Без ласо.

Засмях се.

— Обещавам да не правя повече експерименти с храна.

* * *

След закуската настроението стана сериозно. Сол излезе за малко, за да провери дали помощниците му контролират всичко на лифта, а после се върна и изтръска снега от ботушите си.

Готови сме — обяви той. — Да отидем в семейната стая.

Зед ме заведе в помещение в другия край на къщата, което служеше като стая за игри. Трейс и Виктор преместиха масата за тенис, а Уриел и Айвс наредиха в кръГвъзглавниците на пода.

— Искаме да седиш до Зед — каза Сол и се настани срещу мен

— Какво ще правите? — Вече се чувствах нервна. В какво се бях забъркала?

— Ще подходим като към разследване. — Трейс седна от дясната ми страна. — И това е напълно уместно, защото смятаме, че ти се е случило нещо в резултат на престъпление.