Джос Стърлинг - Скай

— Сигурен ли си, че идеята е добра? Знаеш какво се случи последния път, когато отидохме в гората.

Преметнал ръка на раменете ми, той ме потупа окуражително.

— Татко и мама държат преграда около това място, а Трейс, Виктор и Уил го наблюдават. Би трябвало всичко да е наред.

— Мис ловна преграда?

— Да, отпраща хората, кара ги да мислят, че са забравили включени фаровете на колите си или че трябва да се срещнат с някого в града. И това ми напомни да те попитам как преодоля преградата ни снощи?

Повдигнах рамене.

— Почувствах я, но бях твърде отчаяна, за да ми пука.

— Не би трябвало да можеш да го правиш. Затова Трейс и Виктор бяха толкова подозрителни към теб, че се появи като гръм от ясно небе.

— Може би преградата не е била толкова силна, колкото мислите.

— А може би ти си по-силна, отколкото смятаме. Трябва да разберем.

— Само не сега, моля те. — Не исках да имам нищо общо със савантите. Способностите им бяха твърде чудати.

Не. Сега е време за игри.

Излязохме на открито и земята изведнъж се спусна в страховит наклон, извит като буквата „У“. Върховете отвъд долината се извисяваха на хоризонта като публика от великани, дошли да гледат шоуто.

— Еха!

— Страхотно е, нали? Малцина идват тук, защото не води доникъде, но на мен ми харесва. Тук можеш да караш екстремен сноуборд, без да ти се пречкат разни досадни скиори като брат ми

— Не съм готова за екстремен сноуборд.

— Знам. Ще караме бавно. — Той пусна сноуборда си на снега. — Карала ли си сърф?

Засмях се.

— Не знаеш много за Лондон, нали? В Ричмънд не сме точно плажни девойки.

Зед се ухили.

— Тогава какво правеше по цял ден?

— Имаме парк със сърни и елени. Може да караш велосипед. Има и Темза, ако обичаш гребането.

— Изплюй камъчето.

— Аз… ами… пазарувах. Имам златен олимпийски медал за това. И свирех, разбира се.

— Време е да разшириш хоризонтите си. Затичай се и после се плъзни.

— Какво?

— Довери ми се. Направи го.

Чувствайки се повече от глупаво, го направих.

— Добре, значи водиш с десния крак.

Как разбра?

— Това е кракът, който ти избра, за да се плъзнеш. Сега ще те наглася в правилната поза. — Зед нагласи сноуборда и ми показа къде да сложа краката си Прегърна ме през кръста и ме залюля напред и назад. — Това е равновесие.

— Това е оправдание да ме опипаш.

— Знам. Страхотно е, нали?

За моя изненада се оказах много по-добра на сноуборда, отколкото със ските. Падах често, разбира се, но по-скоро като средно ниво ученик, отколкото като пълния идиот на ските.

— Нека видя как го правиш ти, готин — подразних Зед, след като достатъчно пъти бях падала на дупето си, за да се откажа.

— Добре, Палечке. Настани се удобно ей там и не мърдай. Ще ти покажа как се прави. Трябва само да се кача малко по-нагоре по хълма.

Седнах до малка скала и се загледах в склона да видя Зед, но той се забави много, докато стигне до началото на спускането си.

— Ехо!

Изведнъж над главата ми се стрелна сноуборд и Зед се приземи на шест метра пред мен.

— Фукльо! — засмях се. Трябваше да се досетя, че той ще ми изпълни този номер.

Зед нарами сноуборда и тръгна към мен, като през цялото време се хилеше.

— Какво ще кажеш? — извика той.

— Хмм. — Втренчих се в ноктите си. — Сносно.

— Сносно! Беше перфектно.

— Ами, премина един друГи направи салто във въздуха. Дадох му десетка.

Той хвърли сноуборда и ме събори в снега.И аз искам десетка.

— Не и без троен аксел.

— Това е във фигурното пързаляне, глупаче.

— Моят човек го направи, докато се връщаше, и получи максималния брой точки. Зед изръмжа във врата ми

— Аз съм твоят човек. Признай. Тук няма друг.

Изкикотих се.

— И все пак не мога да ти дам десетка за скока.

— Тогава да те подкупя ли? — Зед започна да ме целува по шията и устните. — Е? Как се представих?

Надявайки се, че в момента усещането му за бъдещето временно е прекъснато, аз незабелязано сграбчих шепа сняг.

— Хмм, нека си помисля. Струва ми се, че… ти трябват още тренировки! — Преди той да успее да реагира, аз натъпках снега във врата му и Зед изкрещя.

— Това е война. — Той ме претърколи, но аз се отскубнах, задъхвайки се от смях. Побягнах, но Зед ме настигна с няколко крачки и ме вдигна във въздуха. — Мястото ти е в преспата. — Той намери дълбока купчина сняГи ме хвърли.

— Още повече муниции! — Бързо направих снежна топка и я хвърлих по него.

Топката направи обратен завой във въздуха и ме удари в лицето.