Джос Стърлинг - Скай

Зед вече се беше разсънил. Той се ухили и ме потупа по дупето.

— Отвди и облечи моя халат. Ще ги изкарам от леглата и ще се срещнем в кухнята. Мама и татко също ще искат да чуят.

Разказах им какво съм си спомнила, докато пиех чай. Английските ми навици надделяваха, когато се чувствах неудобно. Спомените бяха ужасяващи — хотелът, Даниъл Кели, който насила втълпяваше образи в съзнанието ми, синът му, който обикаляше около мен като голяма бяла акула.

Виктор записваше на касетофон историята ми и кимаше, сякаш аз потвърждавах неща, които той подозираше.

— Още едно семейство саванти извън Мрежата — замислено каза Сол, когато приключих с разказа си. — Саванти без сродни души, които да създадат равновесие. О’Халоран сигурно е работел за тях. Изглежда, тази работа е по-сериозна, отколкото мислехме.

— Аз знам как да манипулирам съзнанието на хората — каза Виктор и пъхна касетофона в джоба си, — но никога не бих си помислил да го правя в такава степен.

— Защото Кели е лош, а ти си добър — обадих се. — Не се шегувах, когато казах, че това е като обир на мозъка. Той ми го открадна, опитвайки се да ме накара да ви намразя. — Хванах ръката на Зед под масата. — Образите все още са в главата ми, макар да знам, че са фалшиви.

— Чувал ли си за дарба като на сина му? — обърна се Зед към Сол и окуражително стисна пръстите ми. — Не ми харесва, че той отвлече Скай и влоши нещата.

Сол замислено потърка брадичката си.

— Индианците уте говорят за хора, които живеят от чувствата на другите. Те са паразитите в света на савантите.

— А дъщерята? Каква е нейната дарба? — попита Трейс.

— Може би умее да изгражда щитове, поне тя говореше, че ще пробие моя, но не беше достатъчно силна, за да се мери с Даниъл Кели Той беше много силен. Съпротивлявах се, докогато можах.

— Вероятно по-дълго, отколкото тя е очаквала — отбеляза Виктор. — И не е минало както трябва, нали? Ти непрекъснато си задавала въпроси.

— Ще го арестуваш ли?

Той отпи от кафето си.

— Въпросът е там, Скай, че това не е доказателство, което мога да използвам, за да арестувам Даниъл Кели Той е властен човек и парите му купуват мълчанието на много хора. Никой съдия няма да приеме разказа ти особено след объркана история, която ти вече представи на полицаите от Лас Вегас, обвинявайки други.

— Зед и Хавиер.

— Да. Те се оказаха от разследване, когато аз доказах, че Зед и Хавиер нямат нищо общо с отвличането ти, но това те дискредитира като свидетел.

— Разбирам. Тогава нямаше смисъл да разказвам всичко това.

— Разбира се, че имаше. Сега знаем истината и свързахме нещата, които не разбирахме или нямаше как да знаем. За нас е безценна информация, че има други саванти, които работят на тъмната страна. — Той иронично изкриви устни на този холивудски термин. — Да, и в нашия свят на саванти има тъмна страна. Може да попаднем на всякакви клопки, ако тънем в невежество. Това поражда и вероятността къртицата във ФБР да не знае, че те правят такива неща. Даниъл Кели може да е манипулирал някой от колегите ми и да го е принудил да ни предаде. Трябва да видя кой е бил във връзка с него.

Почувствах се по-добре, като разбрах, че съм била полезна. Съживена от тази мисъл, аз погледнах часовника си. Седем и половина.

— Знаете ли какво? Искам да отида на училище днес. — Бих дала всичко, за да се почувствам нормална отново и да бъда с приятели, които не могат да променят мислите ми, да ги четат или да взривяват разни неща. Пък и това щеше да отложи големия разговор със Зед, който знаех, че предстои.

— Какво? — Зед потърка брадичката си. — Имаш идеално оправдание да пропуснеш часовете, а ти искаш да отидеш?

— Не ми харесва да кръшкам. Кара ме да се чувствам болна, сякаш Даниъл Кели е победил.

— Щом поставяш така въпроса, тогава трябва да отидем. По-добре да се приготвям. Пфу, не си направих труда да преговоря за теста по физика, защото мислех, че ще бъде с теб тук днес.

Сол се намръщи.

— Ако използваш Скай като оправдание, за да се измъкваш от задълженията си, Зед…

Зед скочи и тръгна.

Ще се срещнем тук долу след двайсет минути, Скай.

Само ще кажа на родителите си какво смятам да правя.

Сали и Саймън бяха щастливи, че се чувствам достатъчно добре, за да отида на училище.

— Ти беше абсолютно права, миличка — бъбреше Сали по телефона. — Нуждаела си се от смяна на обстановката и домът на семейство Бенедикт е бил най-доброто място, където си могла да отидеш.

— Довечера ще се върна. — Беше твърде болезнено да бъда със семейство Бенедикт, след като бях решила да отхвърля света на савантите.