Джос Стърлинг - Скай

Шон се овладя и продължи да действа според програмата си.

— Добре, тогава да отидем да хапнем нещо. Имаме отличен ресторант на последния етаж, с гледка към Ред Рок Каньон. Само ще оставя чиповете ти в офиса. — Той тръгна към касата. От аурата на задоволство, която го обграждаше, разбрах, че Шон няма никакво намерение да ми изплати дори един цент.

Не устоях на изкушението да проверя дали Зед още слуша, въпреки че беше рисковано. Все пак, Мария Кели беше заета.

„Слушаш ли?“

„Да. Още се смея за рулетката. Браво, мила. Не се сдържах да не ти подскажа. Виктор не е доволен.“

Гласът му в съзнанието ми ме успокои и намали страха ми.

„Един от най-хубавите ми моменти, благодарение на теб.“

Последва мълчание.

„Трябва да побързам. Виктор казва, че Даниъл Кели е на последния етаж. Мислим, че играта започва.“

„Пак ли ще се опитат да промият мозъка ми?“

„Много е вероятно, но ние няма да го допуснем. Не забравяй да поддържаш силни щитовете си. Ние ще се придвижим на позиция. На по-долния етаж има екип, преоблечени като чистачи.“

„Къде си? “

„Наблизо. По-добре да приключваме разговора в случай, че Шон слуша.“

„Мисля, че той не може, но може би Мария е някъде там. Бих казала, че тя е най-силният савант.“

„Тогава трябва да прекъснем. Пази се.“

„Да, ти също.“

Пътуването с асансьора беше едно от най-трудните неща, които бях правила. Трябваше да прикривам факта, че ми се гади от нерви, защото много добре си спомнях какво се случи последния път, когато бях сама с Даниъл Кели и сина му.

— Е, какво искаш? Тук правят хубав клубен сандвич. — Шон потри ръце. Трябваше му само черно наметало и да изграчи: „Уа-ха-ха“, за да бъде завършен злодей. Намирах го за жалък.

— Да, звучи чудесно.

— Харесва ли ти Лас Вегас?

— Уникален е.

Той се изкикоти подигравателно.

— Такъв е. Сътворено от човека игрище.

— Учиш ли в колеж?

— Не, направо влязох във фамилния бизнес.

— Хотели?

— И други неща.

Шон очевидно предпочиташе другите неща — изнудването и насилието. Усещах как той си мисли, че върви по стъпките на баща си. Всъщност той беше напълно достоен за съжаление, тъй като изобщо не притежаваше проницателността и способностите на баща си и сестра си. Беше страшен само когато заплашваше, че ще изсмуче чувствата ми

Вратите на асансьора се отвориха и аз видях познатия ми вече коридор. Не можах да не се поколебая, преди да изляза.

— Проблем ли имаш?

— Не… само момент на дежа вю.

Шон приглади мустака си, за да прикрие усмивката си.

— Чувството ми е познато. Виж, Скай, искам да те представя на баща си. Той е главен изпълнителен директор на фамилния бизнес. Няма да се бавим. Съгласна ли си?

„Правя го заради Зед“ — помислих си и тръгнах след Шон към заседателната зала.

Даниъл Кели чакаше начело на масата като в онзи ден преди седмици.

— А, Скай, радвам се да те видя отново. — Той стана и махна с ръка, затваряйки вратата с телекинетичните си способности.

Ключалката изщрака. Какво? Даниъл Кели не си правеше труда да скрие факта, че е савант.

— Срещали ли сме преди? — попитах, надявайки се, че гласът ми прозвуча искрено озадачено.

— Можеш да зарежеш преструвките. Знам, че са те изпратили ФБР с напразната надежда, че ще се разобличим. Това обаче няма да стане.

Тогава защо той говореше така? Наведох глава.

— Забрави за микрофона. Мария го смущава. ФБР ще чуват само статичен шум. Шон, къде са обноските ти? Покани гостенката да седне.

Шон ме хвана за раменете и ме бутна да седна на стол до прозореца.

— Какви сигнали получаваш от нея? — Даниъл Кели забарабани с пръсти върху скръстените си ръце.

— Самодоволната увереност изчезна. — Шон си пое дълбоко дъх. — Страх — прекрасен страх.

— Вземи си колкото искаш — отвърна баща му. — Тя ни струва достатъчно с онова изпълнение в казиното.

Потреперих, когато Шон се наведе над врата ми и потърка лице в моето. Имах чувството, че съм автомобилна гума, която се спуква и въздухът излиза от нея. Заедно с въздуха ме напуснаха и тренировките ми с Виктор. Забравих какво трябваше да направя. Страхът ми се засили и започнах да треперя неудържимо. Най- лошото беше, че вече не чувствах Зед с мен. На повърхността изплуваха всички най-страшни периоди в живота ми — кавгата на родителите ми, побоите на Фил, изоставянето, стрелбата в гората, складът.

— Чудесно — измърмори Шон. — Тя е като отлежало вино — опияняващо и силно.