Джос Стърлинг - Скай

— Да. Полицията и ФБР пристигнали едновременно след няколко подадени сигнала. Имало е голямо объркване в комуникациите и лявата ръка не знаела какво прави дясната, така да се каже. Двамата мъже били убити в престрелката.

— Единият се казваше Гейтър. Имаше къдрава коса, завързана на опашка. Той се държеше добре с мен. — Не можах да си спомня защо се сетих за това.

— Тогава съжалявам, че е мъртъв.

Някой на вратата се изкашля. На прага стоеше Виктор Бенедикт заедно с някакъв непознат човек с черен костюм.

— Може ли да влезем? — Виктор ме погледна особено съсредоточено. Трусът не беше минал незабелязано и той ми се виждаше предпазлив, сякаш очакваше бомба или нещо подобно.

— Моля, заповядайте. — Сали стана от леглото и им направи място.

— Скай, това е лейтенант Фарстайн от полицията на Лас Вегас. Той иска да ти зададе няколко въпроса. Имаш ли нещо против?

Поклатих глава. Фарстайн, мъж на средна възраст с бронзов слънчев загар и оредяла коса, придърпа стол до леглото ми.

— Госпожице Брайт, как сте? — попита той.

Отпих глътка вода. Фарстайн ми харесваше. Инстинктът ми подсказваше, че той е искрено загрижен за мен.

— Много объркана.

— Да, чувството ми е познато. — Фарстайн извади тефтерче, за да провери фактите, които беше записал. — Вдигнахте на крак полицията на два щата и ФБР, но се радваме, че ви намерихме жива и здрава. — Той замислено почука с пръст по страницата. — Може би е най-добре да започнете отначало и да ни разкажете как ви отвлякоха.

Напрегнах паметта си, за да си спомня.

Стъмняваше се. Бях ходила на ски. Всъщност само падах със ските.

Виктор се усмихна и лицето му ми напомни на Зед, когато имаше по-нежно изражение.

— Да, чух, че сте взимали уроци.

— Колата на Тина се повреди.

Фарстайн провери записките си.

— Автомонтьорът е открил, че някой е пипал клемите на акумулатора.

— Така ли? — Потърках чело. Следващите стъпки бяха колебливи. — И после Зед и Хавиер ме убедиха да се кача в една кола. Заключиха ме в багажника. Не, не го направиха. — Потрих носа си. — Виждам ги да го правят, но не ми се струва вярно.

— Скай. — Гласът на Виктор беше тих и настойчив. — Какво виждаш?

— Казвате, че двама от братята Бенедикт са отговорни за отвличането ви? — намеси се Фарстайн.

Нещо изщрака в главата ми и картините започнаха да преминават с лекота, плавно и без болка.

— Те се преструваха, че са ми приятели, но всъщност искаха да ме наранят.

— Знаеш, че това не е вярно, Скай. — Виктор се вбеси и стисна устни.

Фарстайн го стрелна с поглед да мълчи.

— Агент Бенедикт, не трябва да прекъсвате свидетелката. И тъй като знам, че сте роднина на онези, които тя обвинява, предлагам да излезете и да изпратите някой ваш колега, който може да слуша безпристрастно.

Виктор се приближи до вратата, с гръб към стаята, но не излезе.

— Онова, което казва тя, е невъзможно. Аз бях с братята си, лейтенант. Те нямат нищо общо с отвличането й — „Скай, защо говориш така?“

Погледнах като обезумяла към Сали.

— Той ми говори в главата ми Кажи му да престане. — Притиснах юмруци до слепоочията си. — Причинява ми болка.

Сали застана между мен и Виктор и хвана ръката ми.

— Господин Бенедикт, мисля, че е най-добре да си вървите. Разстройвате Скай.

Обърнах пълните си със сълзи очи към Фарстайн.

— Аз ги застрелях, нали?

— Не, Скай, вие не сте виновна за смъртта на онези хора.

— Мъртви ли са Хавиер и Зед?

Фарстайн погледна обезпокоено Сали.

— Не — внимателно отговори той. — Мъртви са двамата мъже, които устроиха засада в склада.

— Гейтър и О’Халоран — казах. — Савантът.

— Какъв? — попита Фарстайн.

„Кой от двамата, Скай?“ — настойчиво попита Виктор.

— Махни се от мен! — Скрих главата си под завивките. — Излез от главата ми.

Фарстайн въздъхна и затвори тефтерчето си.

— Виждам, че повече вредим, отколкото правим добро, госпожо Брайт. Ще оставим Скай да си почине. Агент Бенедикт, искам да говоря с вас.

Виктор кимна.

— В коридора. Успокой се, Скай. Ще дойда пак.

Двамата излязоха. Отметнах завивките. Сали ме гледаше със страх в очите.

— Полудявам, нали? — попитах я. — Не мога да си спомня… И чувствам, че онова, което си спомням, не е правилно.

Тя погали ръката ми

— Не си луда. Възстановяваш се след травма. Това изисква време. Смятаме, че хората, които са ти го причинили, вероятно са мъртви, загинали в престрелката. Полицията проверява фактите.

Искаше ми се някой да провери фактите в съзнанието ми Мислите ми бяха като разкъсана украса, изоставена след купон и развяваща се на вятъра — без цел и без котва.