Джос Стърлинг - Скай

Зед се затича и ритна топката, а аз разперих ръце и крака и се хвърлих наляво.

Уууф! Топката ме удари право в стомаха. Свих се на кълбо от болка.

Разнесоха се силни одобрителни викове — дори от съотборниците на Зед.

— Не мога да повярвам! Тя я спаси! — изкрещя Тина и изигра победоносен танц със Зоуи.

Пред очите ми се появи ръка.

Добре ли си?

Зед.

— Спасих я.

— Да, видяхме. — Той се усмихна и ме дръпна да стана.

— Помогна ли ми?

— Защо ще го правя? Страхотно, няма що.

Зед ми обърна гръби отново стана грубото момче от първата ни среща.

„Много ти благодаря, о, Всемогъщи.“

Подтикната от раздразнение, аз действах инстинктивно и изпратих мисълта по същия начин, по който бях чула гласа му. Все едно го ударих с дъска по главата. Зед се обърна рязко и се втренчи в мен Не можех да определя дали е ужасен, или развеселен. Вцепених се и за миГбях зашеметена, сякаш бях докоснала ограда, по която протича електричество. Сподавих емоционалния писък, който се надигна в мен. Зед не можеше да е чул иронията ми, нали? Това беше… невъзможно.

Господин Джо дотича между нас и наду свирката.

— Браво, Скай. Знаех си, че имаш дарба. Остава само една минута. Върни топката в играта.

И все пак паднахме. Двайсет и пет на един.

* * *

Играех си замислено с връзките на обувките си в женската съблекалня. Нямах желание да отида под душа, когато наоколо имаше толкова много хора. Много момичета дойдоха да ми кажат нещо за представянето ми на терена. Повечето смятаха, че неочаквано сполучливото ми спасяване на дузпата на Зед Бенедикт, е повод за невероятно веселие. Този единствен подвиг, изглежда, заличи трагичната ми игра на вратата. Приятелките на Шийна я закачаха, че трябва да изяде маратонката си за вечеря. Тина изскочи зад мен и ме потупа по гърба. Разказа му играта, момиче! Зед никога няма да го преживее.

— Може би.

Но как така бях чула гласа му в главата си? Наистина имах чувството, че той ми говори. Нарича се телепатия, нали? Не вярвах в такива свръхестествени неща. Като цветовете. Аз… Каква беше думата, която употреби психиатърът ми? Проецирах. Да, аз проецирах.

— Мислиш ли, че ще ме вземат в отбора на гимназията? — пошегувах се, опитвайки се да не позволя на Тина да види разсеяността ми.

— Да, със сигурност — когато цъфнат налъмите. Но може да те потърси треньорът по лека атлетика. Ти се движиш като мълния, когато поискаш. Не бях виждала никой да излиза от игрището толкова бързо. — Тя натъпка екипа си в спортната чанта. — Става ли между теби Зед нещо, което трябва да знам? Нещо повече от омраза от пръв поглед?

— Не. — Изхлузих маратонките си.

— Той не изглеждаше ядосан, че ти спаси дузпата. И непрекъснато те зяпаше по време на другите мачове.

— Така ли? Не забелязах. — Голяма съм лъжкиня.

— Може би вече те харесва.

— Не.

— Да. Да не си в първи клас?

— Не знам какво е. Не съм била.

— Това е обяснението. Имаш да наваксваш още много инфантилно поведение. — Тина ме бутна към душовете. — Побързай. Искам да се върна у дома, преди да се дипломирам.

През следващите няколко дни в училище аз страдах от статута си на дребна знаменитост, който ми спечели късметлийското спасяване на дузпата. Нелсън мислеше, че това е много смешно и не пропускаше възможност да се възползва максимално от славата ми.

— Сторете път, граждани на Рикънридж, за най-горещата нова придобивка на женския футбол! — Той подтичваше заднишком пред мен, докато Тина, Зоуи и аз отивахме към кабинета по биология.

— Нелсън, моля те — смотолевих, когато чух смеха около нас.

Тина се справи по-добре от мен. Тя го сръга с нокът в ребрата.

— Остави я на мира, Нелсън.

— Да не би да си й мениджър?

— Да, и няма да ти дам интервю.

— Корава жена си.

— Правилно си разбрал. А сега, махни се.

— Вече ме няма. — Нелсън се обърна и хукна към класа си.

— Това момче е страшен досадник — заяви Тина.

— Той си мисли, че е забавен — рекох.

— Такъв е — през половината време — отбеляза Зоуи, замислено навивайки на пръста си кичур от правата си коса. — Винаги съм смятала, че го прави заради Тина, защото много я харесва.

— Повториш ли го, ще умреш — предупреди я Тина.

— Нелсън си пада по теб още от четвърти клас и ти го знаеш.

— Не искам да слушам. Не слушам. — Тина блъсна Зоуи.

Зоуи реши, че е спечелила спора, и изостави темата.

Скай, ще дойдеш ли да гледаш училищния бейзболен отбор днес? Ще играем срещу Аспен