Джос Стърлинг - Скай

Ако дойда , някой от вас ще ми обясни ли какво става?

Зоуи изпъшка.

— Не ми казвай, че не знаеш правилата на бейзбола. Къде си живяла? Под камък?

Засмях се.

— Не. В Ричмънд.

Тина сръга с лакът Зоуи, за да я накара да престане.

— Разбира се, че ще ти обясним, Скай Бейзболът е забавен.

Зоуи погледна дяволито Тина.

— Да знаеш, че Зед е в отбора.

Престорих се, че проявявам интерес към листовката, закачена на таблото за обяви пред лабораторията.

— Трябваше да се досетя.

— Още една причина да дойдеш.

— Нима? — отвърнах безгрижно.

— Така се казва.

— Бих я нарекла причина да не идвам.

Зоуи се изкикоти.

— Аз повече си падам по Айвс. Онези симпатични очилца и ученолюбив вид ми въздействат всеки път. Той е като секси Хари Потър.

Засмях се, както очакваше Зоуи, но умът ми работеше трескаво. Говореха ли всички за Зед и мен? Защо? Ние бяхме най-малко вероятната двойка в училище. Само защото той ми беше помогнал пред очите на всички и ме беше зяпал през останалата част от следобеда…

— Виж кой е там! — изкряска Тина и ме сръга в ребрата.

ВраГна дванайсет часа. Зед излизаше от лабораторията и разговаряше с друго момче. Прибягнах до камуфлажния си метод на комавдос и се скрих зад Тина.

— Здравей, Зед — каза Зоуи с престорено тънък глас.

Смразих се от неудобство. Държахме се като група фенки, които преследват знаменитост.

— О, здравейте. — Погледът на Зед обходи всичките и после се върна на мен, едва забележима между Тина и стената. Той остави приятеля си да продължи да върви и спря при нас. — Нямах възможност да те поздравя, Скай. Страхотно спасяване.

Да го вземат дяволите. Присмиваше ми се.

— Да, мисля, че беше невероятно — отговорих иронично.

— На всички казвам, че ти провървя. — Зед подръпна ремъка на чантата на рамото ми.

Стомахът ми потръпна. Жестът беше почти собственически. Какво правеше Зед Бенедикт? Държеше се мило с мен?

— Аз пък им казвам, че са ми помогнали. — Изгледах го сурово. Каква беше играта му? Наистина ли ми беше казал какво да направя? Побърквах се, защото не знаех кое е реално и какво съм си въобразила.

— Разкрит си, Зед. Всички знаем, че не завъртя топката, както правиш обикновено. — Тина ми се усмихна притеснено. Не беше пропуснала да забележи как той небрежно докосна ремъка на раницата ми.

Зед вдигна ръце в знак, че се предава.

— Само приспивах Скай с фалшиво чувство за сигурност. Следващия път няма да й е толкова лесно.

Зоуи подсвирна, забавлявайки се на неизказаното флиртуване в разговора, макар че Тина и аз не изпитвахме същото.

— Няма да стане. Зед Бенедикт, ти си създал образа на най- гадното момче на годината и сега знаем, че си падаш по беззащитни дребни блондинки с влажни очи.

— Зоуи! — възразих. Подмятането й беше твърде сходно с „русото зайче“. — Не ме изкарвай тъпа.

— Госпожица Привлекателна отново показва характер! Знаех си, че имаш такъв скрит някъде — рече Зоуи, възхитена от раздразнителната ми реакция.

— И ти щеше да бъдеш такава, ако изглеждаше като мен. Никой не ме приема сериозно.

Ядосах се още повече, когато тримата прихнаха да се смеят.

— Значи съм смешна, така ли?

— Извинявай, Скай — Тина вдигна ръка, за да ми попречи да тръгна възмутено. Но ти изглеждаше толкова настървена, когато го каза, че…

— Да, много страшна — съгласи се Зоуи, която се мъчеше да не се разсмее. — Като Бамби с картечен пистолет „Узи“.

— И за да сме наясно, никой от нас не те мисли за тъпа — каза Тина. — Нали?

— Определено не — добави Зоуи

— Но трябва да се съглася със Зоуи — обади се Зед, сдържайки усмивката си.

— Изобщо не си гадна като мен. Може би трябва да ти давам уроци. Бъди внимателна, чу ли? — Той леко докосна ръката ми и тръгна. Стомахът ми изпърха няколко пъти.

— Леле, страхотно дупе — въздъхна Зоуи, докато гледаше в гръб Зед.

— Не говорете за задника му! — гневно рекох аз и това отново ги оживи. Пак ли ме предупреждаваше Зед?

— Ще се опитаме, но е трудно, когато ти говориш такива неща — ухили се Зоуи, без да обръща внимание на другите от класа, които влизаха в лабораторията. Закачките към мен бяха далеч по-приятни от всичко, което можеше да предложи учителят по биология.

— Дупето не е мое — настоях.

— Но мисля, че може да бъде твое. Зед определено се върти около теб. — Зоуи нарами чантата си.

Тина се дръпна, за да пусне Зоуи да влезе, и тихо каза:

— Само се шегувахме, Скай, но сериозно, имам чувството, че Зед крои нещо. Не съм го виждала да се държи така добре и така мило с някое момиче.