Джос Стърлинг - Скай

— Стой. — Зоуи ми направи снимка с мобилния си телефон. — Искам да уловя мига за идните поколения. Момичето, което привлече вниманието на всемогъщия Зед. Всички ние, местните, се борим за него. — Тя ми показа изображението на моето одобрение. Беше използвала приложение и ми е лепнала корона, но пак изглеждах малко по-добре, отколкото на снимката за личната ми карта. — Той се среща само с момичета извън града. Мисля, че онази там е една от бившите му. Май се казва Хана, капитанът на мажоретките на Аспен.

Почувствах абсолютно неоправдана ревност. Момичето имаше великолепни крака до сливиците и буйна, лъскава кестенява коса — пълна противоположност на мен. Мажоретките, които смятах за безумно смешни, в нейно лице бяха много сексапилни. Надявах се, че Зед не е забелязал.

Естествено, че е забелязал. Нали е мъж? И тя го приемаше радушно. Тина, Нелсън и Зоуи все още обсъждаха любовния ми живот, докато аз се бях изгубила в мъгла от ревност.

— Щом е англичанка, сигурно е достатъчно екзотична за вкуса на Зед. Не е от скучния стар Рикьнридж — размишляваше Тина.

За пръв път някой намекваше, че да си англичанин, е предимство. Опитвах се да се слея с останалите, но може различието да беше хубаво нещо.

— Мисля, че е по-добре Зед да остави на мира Скай — каза Нелсън, разкривайки готовността си да ме защитава. След като вече го познавах по-добре, мислех си дали да не го преквалифицирам в доктор Защита.

Тина кимна.

— Да, хайде да се съюзим срещу него и да я пазим от него.

Зоуи я перна с програмата си.

— И да развалиш забавлението? Само си помисли — Зед се среща с момиче от Рикънридж. Това ще бъде най-вълнуващото нещо, което се е случило тук след Треската за злато.

— Изобщо не преувеличаваш — безучастно отбеляза Тина. Никога!

— Извинявайте, но аз съм тук. Хубаво е, че планирате любовния ми живот или по-скоро липсата му, но може би и аз имам мнение — намесих се, отчасти развеселена и отчасти раздразнена от тях.

Тина ми предложи пуканки.

— И какво е то?

— Всъщност нямам представа, но се мъча да намеря отговор. Както вече ти казах, между мен и Зед никога няма да има нищо. Аз дори не го харесвам.

Зоуи завъртя очи.

— Скай, не е необходимо да харесваш момче като него, само излез на среща с него — един-два пъти ще бъде достатъчно. Това ще ти спечели слава за цял живот.

— Какво? Да го използвам?

— Разбира се.

— Зоуи, това е извратено.

— Знам. Страхотна съм, нали?

Вълнението на тълпата нарасна, когато Зед отново хвърли топката.

Зоуи скочи на крака и изигра кратък танц на победата.

— Ако не друго, това момче е много способно! Треньорът ще се гръмне, ако не успее да го накара да кандидатства за стипендия.

Нелсън подсвирна.

— Трябва да го направи. Зед е твърде добър, за да пропилее таланта си.

Но после нещо се обърна. Видях го в промяната на изражението на Зед. Унесеният му поглед изчезна и той сякаш се върна в настоящето и заприлича на всеки друГиграч на терена. Хвърлянето му се превърна от забележително в само много добро. Следващият батер успя да го изкара почти извън игрището. Учениците от Рикънридж изпъшкаха.

Винаги прави така — оплака се Зоуи — Увлича се, а после отстъпва. Щеше сам да победи Аспен, но сега…

Сега те отвръщаха на удара. Зед повдигна рамене и отстъпи мястото на питчера на съотборник, оставяйки му честта да довърши Аспен.

Зед можеше да го направи. Бях убедена в това. Можеше да ги разкатае, но предпочете да отстъпи. Както каза Зоуи, постъпката му беше влудяваща.

— Защо го прави? — зачудих се на глас.

— Кое? — Тина смачка програмата и я хвърли в кошчето за боклук. — Отдръпва се, преди да нанесе фаталния удар?

Кимнах.

— Изгубва интерес. Може би не му е по сърце. Учителите все му повтарят, че е прекалено арогантен, за да работи върху непоследователността си.

— Може би.

Но не бях сигурна. Зед продължи да играе добре, но аз бях убедена, че в него има нещо друго, което не показва на всеки. Той нарочно играеше малко невъодушевено. Исках да знам защо.

* * *

Рикънридж победи Аспен, но героят на мача беше избран от гостите. Зед се сля с тълпата около капитаните, без да търси вниманиг. Прие въодушевена прегръдка от Хана с дългите крака, но бързо се дръпна и отиде да се ръкува с играчите от противниковия отбор. Знаех, че в отборните спортове човек е част от цялото — така беше и с оркестрите, — но все пак нежеланието му да изпъкне ме порази като странно. Зед можеше да бъде солистът, но се примири с втората цигулка.