Джос Стърлинг - Скай

Погледнах в коридора, за да се уверя, че той наистина си е тръгнал.

— Забелязала си?

— Трудно е да го пропусна. Последния път, когато бяхте заедно, ти страшно го засегна.

— Да, но той пак е господин Арогантен.

— И още нещо. — Тина подръпна ремъка на чантата ми, за да докаже твърдението си. — Зед винаги стоеше на разстояние по-рано, но сега вече не е така. Той не е твоят тип.

Намръщих се.

— А кой е моят тип?

— Пак някой Бамби. — Тя се усмихна, когато аз изпъшках. — Имам предвид някой нежен. Виждам, че харесваш романтичните неща — дълги разходки, рози, такива работи.

— Зед не е ли такъв?

— Не е необходимо да ти го казвам. За някое кораво момиче това би било добре, но ти си по-крехка, нали?

Наистина ли бях такава?

— Може би. Не знам каква съм.

— Ще бъдеш внимателна, нали?

И Зед ми беше казал същото.

— Не знам какво да мисля. Той не може да очаква да си падна по него след начина, по който се държи с мен.

Запомни какво си казала.

— Не знам дали той ме ухажва.

Тина погледна часовника си и ме повлече в лабораторията.

— Не знаеш, а?

* * *

Бързо научих, че гимназията в Рикънридж е обсебена от спорта. И нямам предвид абсурдността на мажоретките. Манията беше по-силна от странното желание да носиш къси полички и да размахваш помпони. От всички се очакваше да отидем и да подкрепим нашия отбор дори да не играем. В Англия изобщо не беше така. Дори не знаех дали единайсети клас в колежа ми има отбор.

— В бейзбола става дума да завземаш бази и да отбелязваш точки, нали? — повторих аз и си взех пълна шепа пуканки. Бащата на Зоуи, който продаваше на сергията за безалкохолни напитки и закуски, ни беше дал огромни порции и ни бе почерпил с газирана вода. — Ако батерът не удари топката при три добри хвърляния, той е вън от играта. При трима играчи аут, инингът свършва и започва друг, като ролите на двата отбора се сменят.

Тина намести слънчевите очила на очите си и протегна крака. На тази надморска височина беше хладно, но слънцето беше силно.

— Да.

— И са избрали да носят тези странни униформи, защото… — Мислех, че дори Зед изглежда смешен в дългите бели „наполеонки“. Играчите приличаха на пораснали деца, събрали се на някакво чудато пижамено парти.

— Предполагам, че заради традицията.

— За защита — възрази Зоуи, която се оказа фанатичка по бейзбола. Имаше ръкавица и всичко останало. — Кожата ти трябва да е покрита, защото понякога завземаш базата с пързаляне.

Отборите заемаха позиции. Нашият батер току-що беше изгорял и Аспен се готвеха да приключат ининга.

Зед ли е най-добрият ни играч?

— Би могъл да бъде, но е малко непостоянен. Влудява треньора. — Зоуи отвори газираната си вода. — Всичките му братя, с изключение на моя прекрасен Айвс, бяха в отбора, докато учеха в Рикънридж, но никой не кандидатства за стипендия със спорт. Треньорът Картър се мъчи да убеди Зед — последният му шанс за братята Бенедикт, — но не може да го накара.

— Хмм. — Наблюдавах как Зед прокарва пръсти по топката. Лицето му беше сериозно от съсредоточеност, но някак унесено, сякаш чуваше музика, която никой друГне можеше да долови. Първото му хвърляне беше безупречно. Зрителите изкрещяха одобрително.

— Той е във форма — отбеляза Зоуи

— Здравейте, момичета. — Нелсън скочи до Тина, като я сръга в ребрата.

— Хей, Нелсън, накара ме да разсипя пуканките си! — възмути се тя.

— Ще ти помогна да ги събереш — предложи той, оглеждайки коленете й

— Не, няма. — Тя бързо изтръска пуканките от краката си.

— Разваляш ми забавлението.

— Това вече ме накара да се почувствам по-добре.

Нелсън въздъхна драматично и после се настани да гледа мача. След разговора ни в кабинета по музика аз изпитвах големи симпатии към него и се надявах дългогодишната му игра да спечели обичта на Тина да се увенчае с успех. Тя обаче не го насърчаваше много.

— Зед е в зоната днес — отбеляза Нелсън, когато Зед отново хвърли топката.

— Да. — Тина разсеяно му предложи шепа пуканки. Беше твърде погълната в играта, за да си спомни, че му се сърди.

— Той непрекъснато поглежда към тази секция със скамейки между хвърлянията, а? — Нелсън отпи газирана вода от кутията й.

— Чудя се защо ли — невинно подхвърли Зоуи, а после развали ефекта, като се изкикоти.

Зед не знае, че съм тук. — Изчервих се, щом разбрах, че съм потвърдила причината за интереса му.

Нелсън кръстоса крака до Тина.

— Знае, сладурче, знае.