Джос Стърлинг - Скай

Малките ми синове — рече господин Бенедикт и повдигна рамене.

Момчетата вдигнаха глави, сякаш чуха някакъв сигнал, недоловим за нас останалите.

— Пусни лодката във водата, татко. Ще дойда при теб веднага щом се преоблека — извика най-високият. — Зед ще поеме кану каяка.

— Това е Хавиер — каза Тина. — Той завърши училище тази година.

— Като Зед ли е, или като Айвс?

— Какво искаш да кажеш?

Двете тръгнахме след групата за рафтинг, която се отправи към стартовата площадка.

— Враждебно настроен или дружелюбен. Мисля, че Зед не ме харесва.

Тина се намръщи.

— Зед не харесва много хора, но обикновено не са момичета. Какво е направил?

— Той… Трудно ми е да го обясня. Когато ме забележи — което не се случва често, Зед изглежда ядосан. Аз ли съм виновна, Тина? Нещо лошо ли съм направила? Защото не разбирам как стоят тук ли?

— Ами, носят се злобни слухове, че предпочиташ да пиеш чай вместо кафе.

— Говоря сериозно, Тина!

Тя сложи ръка на челото ми.

— Не, Скай, ти не правиш нищо лошо. Ако Зед има проблем с теб, проблемът е негов, а не твой. На твое място не бих се тревожила. От няколко седмици той се държи странно — по-гневен, по-арогантен, от всичко повече. Всички са го забелязали.

Разговорът ни приключи, защото трябваше да слушаме указанията на господин Бенедикт кой къде да

седне.

— Реката е станала по-пълноводна след дъжда през почивните дни. Най-дребните и най-леките трябва да седнат по средата на тази седалка, за да не се преобърнете.

— Ти си Скай, скъпа — каза Нелсън и ме избута напред.

— Единият от синовете ми ще гребе отпред, а ти — господин Бенедикт посочи Нелсън — ще поемеш другата страна. Остават двете момичета, които ще седнат зад тях, близо до мен. — Той направи знак на Тина и на едно друго момиче да отидат при него и им даде гребла. Аз бях единствената без гребло, защото трябваше да съм в средата.

Зед се приближи Беше съблякъл неопреновия си костюм и си бе сложил къси панталони и спасителна жилетка.

— Хавиер и Айвс ще поемат каякаря — обяви той.

Баща му се намръщи.

— Мислех, че това е твоя работа.

— Да, но видях, че той ще бъде голям досадник. Айвс умее по-добре да се справя с това.

Реших, че в момента на Върколака не му липсва дяволският чар в училище в обучението му на антигерой.

Господин Бенедикт имаше такъв вид, сякаш искаше да каже нещо — всъщност много неща, но му попречихме ние, защото слушахме.

Заехме местата си в плоскодънната надуваема лодка. Подреждането имаше печалните последици, че аз бях до Зед, а от другата ми страна седеше Нелсън. Зед упорито отбягваше да ме погледне. Бях се превърнала в госпожица Скай Невидимата.

— Момичето в средата! Скай, нали?

Обърнах се и видях, че господин Бенедикт говори на мен.

— Да?

— Ако положението стане напечено, хвани за ръцете съседите си. Момичетата от моята страна, внимавайте краката ви да не се измъкнат от каишките на дъното на лодката, когато започне да се огъва. Те ще ви държат да не паднете.

Нелсън изсумтя от възмущение.

А за момчетата не се тревожи, нали?

Зед го чу.

— Той мисли, че мъжете би трябвало да могат да се грижат за себе си. Проблем ли имаш с това?

Нелсън поклати глава, усещайки язвителността.

— Не.

Помислих си, че на Сали това много щеше да й хареса. Като феминистка тя щеше да е мнение, че господин Бенедикт е пълен динозавър. И Зед нямаше да й се понрави.

Господин Бенедикт отблъсна лодката от брега. С няколко силни загребвания на Зед и Нелсън ние се понесохме по течението. Оттам-нататък греблата служеха предимно за управление, защото в тази отсечка на реката имаше само една посока — по течението, много бързо. Господин Бенедикт викаше указания и въртеше кормилото гребло отзад. Вкопчих се в седалката и сподавих писъците си, когато лодката заобиколи подаваща се от водата скала. И когато минахме покрай нея, видях какво има отпред.

О, Боже! Няма да оцелеем!

Водата изглеждаше така, сякаш отдолу я разбъркваше гигантски миксер. Във въздуха хвърчаха пръски и пяна. Скали пронизваха повърхността на неравни интервали и, доколкото виждах, правеха невъзможно заобикалянето им. Бях гледала какво става с яйцата в кухненски миксер. Същото щеше да се случи и с нас след две секунди.

Лодката подскочи високо и се стрелна напред. Изпищях. Нелсън се засмя гръмогласно и изкрещя:

— Ехааа!

Размахваше греблото си, за да отбегнем скалите. От другата ми страна Зед спокойно правеше същото, без с нищо да показва, че чувства оживлението и опасността или дори, че забелязва, че аз изпитвам пристъп на паника.