Джос Стърлинг - Скай

— Добре. — Сложих ръце на кръста си и погледнах нагоре. И аз не можех да го достигна.

— Защо правят проклетите рафтове толкова високи? — изпухтя тя. — Ще повикам управителя.

— Не, не. — Не исках да бъда там точно за този епизод. — Ще го взема. — Погледнах по-нататък по пътеката, питайки се дали някъде има стълба, и съзрях Зед в отсрещния край.

Госпожа Хофман също го забеляза.

— Виж ти, онова момче не е ли от семейство Бенедикт? Хавиер? Не, Зед. Глупави имена, ако питаш мен.

Не я питах, защото бях убедена, че има какво да каже и за моето име.

— Да го повикаме ли? — попита тя.

„Страхотно, помислих си. Извинете, господин Висок и красив върколак, но може би да помогнете на английското джудже да достигне соса?“

— Не. Мога да го взема. — Качих се на най- ниската лавица, повдигнах се до средната и се изправих на пръсти. Хванах шишето и…

После кракът ми се изплъзна и паднах по гръб. Шишето излетя от ръката ми и се разби върху плочките на пода. Редицата със сосовете от копър се заклати застрашително, но като по чудо остана на рафта.

— По дяволите!

— Скай Брайт, няма да търпя такъв непристоен език! — рече госпожа Хофман.

Дойде продавачът, влачейки парцал и кофа на колелца зад нея като тантуресто кученце.

— Няма да платя, Лийни — заяви госпожа Хофман и посочи бъркотията, която бях направила с шишенцето.

Станах, усещайки, че в основата на гръбнака ми вече се образува синина, но устоях на изкушението да потъркам нараненото място.

— Аз съм виновна. — Бръкнах в джоба си и извадих банкнота от пет долара. Отидоха ми парите за шоколад.

— Прибери си парите, миличка — рече продавачът. — Всички видяхме, че стана случайно.

Без да пророни нито дума, Зед се приближи, без абсолютно никакво усилие взе друго шишенце със сос от копър от лавицата и го сложи в кошницата на госпожа Хофман.

Тя засия, вероятно без да съзнава, че се усмихва на лошото момче в училище.

— Благодаря, Зед. Ти си Зед, нали?

Той кимна и стрелна очи към мен с нещо като присмех.

Парализира врага с едно трепване на окото.

— Как са родителите ти, Зед, миличък?

Чудесно! Госпожа Хофман си намери друга жертва за разпит.

— Добре са — отвърна той и след кратко мълчание добави: — Мадам.

Брей, Америка е странна! Дори в момчето от малкия град имаше жилка на учтивост. Не беше като английския си връстник, на когото и през ум не би му минало да се обърне към някого с „мадам“.

— А как са големите ти братя?

Смотолевих „довиждане“ и се измъкнах. Не бих се заклела, но ми се стори, че Зед измърмори „предателка“, когато го оставих с госпожа Хофман, и това ме накара да се почувствам много по-добре, отколкото когато се бях проснала по гръб пред очите му.

Не бях отишла далеч, когато чух мотоциклет зад себе си. Погледнах през рамо и видях, че Зед маневрира с черен хонда по улицата и умело лъкатуши между потоците коли, които се връщаха вкъщи за нощта. Той очевидно беше по-добър от мен в прекъсването на разговорите с госпожа Хофман. Зед намали, когато ме забеляза, но не спря.

Продължих да вървя, опитвайки да не се тревожа, че се мръква, а той е зад мен Зед ме следва, докато стигнах до верандата на нашата къща, а после изфуча, като вдигна предната гума на мотора, което накара пудела на съседите да се разджафка, сякаш го екзекутираха с електрически ток.

Какво беше това? Сплашване? Любопитство? По-скоро първото. Бих умряла от неудобство, ако Зед знаеше колко много време бях прекарала в мисли за него тази седмица. Това трябваше да спре.

* * *

В петък местните новини цял ден отразяваха престрелка между банди в най-близкия голям град — Денвър. В кръстосания огън беше попаднало семейство и сега всичките бяха в моргата. Това изглеждаше много далеч от грижите на нашата планинска общност, затова се изненадах, когато установих, че всички говорят за случилото се. Насилието със стрелба развиваше въображението, но в действителност беше ужасно. Не исках да мисля за това, но съучениците ми не млъкваха.

— Говори се, че било объркала се сделка с наркотици — каза ни на обяд Зоуи, приятелката на Тина. Тя имаше непочтително отношение към живота и аз я харесвах, защото беше съвсем малко по-висока от мен благодарение на дребничката си майка, която беше китайка. — Но е убито петчленно семейство, включително бебето. Отвратително!

— Аз пък чух, че стрелците са избягали. Обявени са за общонационално издирване — информирано добави Тина. Големият й брат работеше в канцеларията на шерифа. — Повикаха по спешност Брад.