Джос Стърлинг - Скай

— Благодаря.

— Онзи кретен е брат ми Зед. — Той махна с ръка към намръщения мотоциклетист.

— Хайде, Айвс — изръмжа Зед.

Айвс се направи, че не го чу.

— Не му се връзвай. Той се държи така с всички.

Нелсън се засмя и ни остави.

— Близнаци ли сте? — И двамата имаха една и съща златисто кафеникава кожа, но Айвс беше с овално лице и лъскава черна коса, същински Кларк Кент на млади години. Зед имаше добре оформени черти, отличителен нос, големи очи с дълги мигли и гъста, къдрава коса и по — скоро бихте го намерили при колоритните лоши момчета, отколкото при скучните добри момчета. Низвергнат герой, една от онези трагични фигури, които преминават на тъмната страна като Анакин Скайуокър…

„Придържай се към програмата, Скай.“

Айвс поклати глава.

— Не. Аз съм една година по-голям от него. Той е бебето в семейството.

Не бях виждала някой, който да прилича по-малко на бебе от Зед. Уважението ми към Айвс нарасна, когато стана ясно, че той не се страхува от брат си.

— Много ти благодаря, братко. Сигурен съм, че тя иска да знае това. — Зед скръсти ръце на гърдите си и започна да потропва с крак.

— Е, ще се видим на репетицията — рече Айвс, дръпна Зед и двамата тръгнаха.

— Да, разбира се — измънках, докато гледах братята. — Обзалагам се, че изгаряш от нетърпение. — Затананиках си шеговита мелодия за излизане от сцената и си представих как двамата литват към небето и се скриват от погледите на нас, простосмъртните.

Същия следобед Тина каза, че иска да види къде живея и ме закара у дома с колата си. Мисля, че всъщност целта й беше да се запознае с родителите ми Колата й беше двуместна. Багажникът беше пълен с инструментите на брат й, койго беше водопроводчик. Отстрани още се виждаше надписът „Ремонти Монтерей“

— Даде ми я, когато си купи пикап — весело обясни тя и натисна клаксона, за да разпръсне група тийнейджъри от пътя ни. — Той е любимият ми брат поне за още един месец.

— Колко братя имаш?

— Двама. Повече от достатъчно. А ти?

— Едно дете съм.

Тина продължи да бъбри, докато минавахме през града. Семейството й, изглежда, беше прекрасно — малко хаотично, но сплотено. Нищо чудно, че тя беше много самоуверена.

Тина настъпи газта и колата се стрелна нагоре по хълма.

— Запознах се със Зед и Айвс Бенедикт на репетицията — подхвърлих небрежно, опитвайки се да пренебрегна факта, че бях запратена назад на седалката като астронавт по време на излитане.

— Зед е прелестен, нали? — Тина въодушевено млясна с устни и зави покрай котка, която се осмели да пресече пътя пред колата.

— Предполагам.

— Няма какво да предполагаш. Онова лице, онова тяло… Какво повече може да иска едно момиче?

„Може би да я забележи“, помислих си

— Но е страшно наперен и вбесява учителите. Двама от братята му са като него, но се говори, че той е най- лошият. Миналата година едва не го изключиха от училище за неуважение към член на персонала. Е, никой от нас не харесваше господин Ломас. Оказа се, че той обаче харесва твърде много някои от нас, ако схващаш намека ми. Уволниха го в края на срока.

Пфу.

— Както е да е. Семейство Бенедикт имат седем синове. Трима все още са у дома, в къщата на върха на града, до станцията на лифта, а най-големите са в Денвър.

— Лифт?

— Да. Баща им го управлява през сезона, а майка им е инструктор по ски. Всички мислим, че момчетата Бенедикт са царете на пистите.

— Седем братя?

Тина изсвири на един пешеходец и му махна с ръка.

— Трейс, Уриел, Виктор, Уил, Хавиер, Айвс и Зед.

— Странни имена.

— Странно семейство, но са готини.

Сали и Саймън разопаковаха художествените си пособия, когато пристигнахме. Видях, че са щастливи, че съм довела приятелка толкова скоро. Те се тревожеха за свенливостта ми много повече от мен.

— Извинявай, че няма какво да ти предложим освен купени от магазин бисквити — каза майка ми, извади безалкохолни от пазарската торба и ги сложи на кухненския плот. Сякаш някога печеше сладкиши!

— А аз се надявах на английски чай и закуска — рече Тина с блеснали очи. — Мънички сандвичи с краставички и кейк с желе и крем.

— Искаш да кажеш кифлички и конфитюр — обади се Саймън. — Скай ни каза, че се занимаваш с рисуване, Тина. Какво си чувала за новия център?

— Видях сградата. Страхотна е. Господин Роденхайм има големи амбиции за това място. — Тина разгледа скицника, който извади Сали. Изглеждаше смаяна и внимателно огледа всяка рисунка. — Чудесни са. Въглен?