Аня Баст - Магьосническо сърце

— За какво? Нямаше си никого тук. Майка ти беше мъртва и ти не знаеш кой е или къде е баща ти. Мислех, че си щастлива от живота си на Юдай. Не мислех, че искаш да се върнеш на Земята.

Бяха изминали много години, през които тя най-вероятно би осуетявала възможността да се върне тук. За нея това място бе чуждо. Дори когато имаше възможност да се върне, когато Томас скочи през портала, тя остана. Все пак…

— Ти никога не ме попита. Нито веднъж. Никога не ми остави избор, възможност. Просто ме държеше като домашно животно или слуга — твоя собственост — и провеждаше малките си експерименти върху мен. Ти ме лиши от човешка любов от моя вид. любов, цикъл. Лиши ме от всичко, приличащо на нормален живот.

Челюстите на Ру се раздвижиха.

— С-съжалявам.

Това беше първият път в живота й, когато виждаше великият Ру, Кае на Итрай, онемял. Това беше първият път, в който той се извиняваше за нещо.

Ру се намръщи.

— Толкова си различна сега. Седмиците тук, на Земята, са те променили.

— Различна съм. Промених се към по-добро, Ру. — Говорейки за експериментите… — Опитвал ли си се да ме превърнеш в демон?

Ру се взря в нея за миг и после се изправи на крака.

— В известен смисъл. Изпълних те с другите три елемента, но никога не успях да те накарам да ги използваш заедно.

Клеър се изправи.

— Защо искаше да ме научиш на това?

Ру сви рамене.

— Беше близо до демонската магия.

— Но не е точно демонска магия — заключи Клеър.

Ру поклати глава и вдигна очи, за да срещне погледа й.

— Ти си аемон, не дааемон. Не притежаваш истинската ни кръв, което значи, че не носиш у себе си нашата истинска сила.

— С изключение на елиума.

— Това е различно. Формиран е така, че да можеш да го носиш.

— Вкоренило се е в седалището на магията ми. Успях да изолирам по-голямата част, но има нишки от елиума, прилепващи към него. Никой не можеше да извади оръжието от мен, без да ме убие. Нито дори Теван и Кай.

Ру поклати глава и се усмихна.

— Ти не разбираш. Това е, защото.

Нещо в коридора извън библиотеката експлодира. Сградата се разтърси и мазилката над тях започна да пада. Адам я придърпа в ръцете си и покри главата й в опит да я предпази. Магията пулсираше дълбоко през костите им.

Демонска магия.

— Те са тук — ненужно каза Изабел от другия край на стаята.

— И са бесни — довърши Клеър.

Ру мина гневно покрай тях, към вратата. Имаше шанс Теван и Кай да не знаят, че Ру беше пристигнал.

Щяха да бъдат изненадани.

Клеър се отскубна от ръцете на Адам и последва Ру навън в коридора. Теван стоеше с гръб към Кае на Итрай. Обърна се. Ако можеше да запази изражението на лицето на Теван за спомен, щеше да го направи.

— Мислиш, че си дошъл да вземеш елиума — каза Ру на аемни. — Но ще получиш далеч повече, отколкото си очаквал.

Теван отговори с атака.

Демонската магия мигновено се заби в стените на коридора и Клеър се оказа дръпната обратно в библиотеката насила от Адам. Отвъд вратата силата пулсираше и цареше разрушение.

Друг порив на магията ги накара да паднат на пода. Книгите от рафтовете около тях се плъзнаха и се удариха в твърдата дървесина. Бутилките в количката с алкохол на Томас затракаха, докато една от тях не се счупи в стръмен водопад от кехлибарена течност.

— Домове, ще ми се Ру да не беше дошъл сам — промърмори тя. — Бихме могли да използваме още няколко Итрай.

— Това повдига въпроса. Къде е Кай? — изрече Адам близо до ухото й.

— Вероятно ме търси.

— Хайде. — Той я издърпа на крака и изтичаха до Томас и Изабел, които стояха прилепени до бюрото на Томас под силата на битката отвъд вратата на библиотеката. Двама дааемон в разгара на конфликт бяха като война, включваща оръдия.

— Трябва да изведем Клеър от тук, преди Кай да се появи. Не вярвам Ру да задържи двама Атрика наведнъж. По дяволите, изобщо не вярвам на Ру и не мисля, че ти му вярваш. — Адам кимна с брадичка към единственият друг изход — големият прозорец в далечния край на стаята, който гледаше към градините на Сборището.

Томас погледна към Изабел, друг порив на магията дойде отвъд вратата, разтърсвайки стаята.

— Защо не? Няма да го чупят за пръв път — изкрещя Изабел над врявата, свивайки рамо.

Стаята се разтресе отново и всички сграбчиха бюрото. След като премина подобният на земетресение трус, Адам вдигна стола на Томас, отиде до огромния прозорец от пода до тавана и го хвърли.

Стъклото се разби и се посипа по пода.

— Това не беше изтънчено, но беше ефективно — промърмори Изабел до Клеър.