Аня Баст - Магьосническо сърце

— Отново?

Той се усмихна се срещу устните й.

— Защо не?

Всъщност, защо не?

— Е, предполагам, че ако има нещо, което бих искала да правя през последните ми дни, то е да бъда с теб. — Тя го обърна и го бутна силно.

Той падна на матрака и се просна там, гледайки я с изненада.

— Уау, това е толкова романтично.

Тя се ухили и повдигна вежди. Духовитата забележка бе на езика й, тя се приготви да се хвърли върху него.

Някой почука на вратата.

Адам се повдигна на лакти.

— Кой, по дяволите, може да е?

— Аз ще отворя. — Клеър уви одеялото по-плътно около себе си и отиде да отвори.

Томас стоеше от другата страна със сурово изражение на красивото му лице.

— Клеър, трябва да се облечеш и да слезеш в библиотеката веднага.

Тя се начумери на строгия тон в гласа му.

— Защо?

— Ру е тук.

КЛЕЪР ЗАБЕЛЯЗА, ЧЕ УСТНИТЕ НА РУ СА В ТЪНКА линия на неодобрение, когато тя влезе в библиотеката ръка за ръка с Адам. Ледено сините му очи бяха студени като зимата, когато забеляза как Клеър застана до Адам щом влезе.

Ру беше красив мъж по всички женски критерии: висок, широкоплещест, мускулеста конструкция. Русата му коса стигаше до раменете, обрамчвайки изопнато в изсечени линии лице. Устните му бяха пълни, а очите му — в светъл нюанс на синьото.

Той беше красив. Той беше дааемон. И беше смъртоносен.

Въпреки че работеше за строгият код на етика и морал на Итрай, той не показа разкаяние за тези, които възприемаше за съгрешили. Томас Монахан знаеше това от първа ръка. Тай бе умрял, опитвайки тази безпощадност.

Клеър се върна назад до момента, когато Ру беше разкрил връзката й с Тай. Страх премина през нея с остър, метален вкус.

— Не сме на Юдай — каза Клеър на Ру, тонът й беше толкова твърд, колкото никога не си беше позволявала да използва с него.

Томас стоеше близо до бюрото си, заедно с Изабел. Погледът му се стрелна към нейния.

— Правилата ти не важат тук, Ру — продължи тя. — Отказвам да ти позволя дори да си помислиш да нараниш Адам. — Говореше на английски. Той беше добре запознат с езика и щеше да разбере.

Ру наклони глава на една страна — като граблива птица, преценяйки мишка — и направи стъпка към тях. Устата й пресъхна, но тя остана на мястото си. Щеше да умре, преди да позволи Адам да пострада.

— Тези думи, в защита за този мъжки аемон, ли са първите ти думи към мен след толкова дълго, Клеър? — Той проговори на аемни. — Толкова малко ли знача за теб?

— Това е грубо. Говори на английски, Ру — отсече тя.

Ру всъщност изглеждаше смекчен. Погледна към Томас.

— Прости ми.

— Все още си жив — отбеляза ненужно тя. Беше доволна от това. Чувствата й към Ру бяха толкова объркани.

— Успях да избягам от стаята със заклинанието и, въпреки че атаката ни изненада, успяхме да парираме силата на Атрика. — Сега той говореше на английски. — Бях ранен, но сега съм възстановен.

— Дойде да вземеш елиума обратно? — Гласът трепереше от надеждата, че той има начин да го премахне.

Объркване премина през лицето му.

— Не, Клеър. — Направи пауза и изглежда сякаш обмисляше думите й. — Е, до известна степен. Дойдох да взема теб обратно.

Адам пристъпи напред.

— Това няма да се случи.

Ярост накара вените по врата на Ру да изпъкнат. Той направи крачка към Адам.

— Ти не ми нареждаш, момче.

Адам пристъпи две крачки към Ру.

— Момче? Това ти спечели тройно сритване на задника, дааемон. Веднъж за това, че се опита да отведеш Клеър. Втори път за това, че изобщо я постави в опасност. И още един за това, че ме нарече "момче".

Клеър завъртя очи и пристъпи напред. Дааеман или магьосник, нямаше значение, тестостеронът беше същият. Точно сега имаше излишък от мъжественост в стаята. Тя постави ръка на гърдите на Адам.

— Адам, успокой се. — Тя хвърли раздразнен поглед на Ру. — Ру, няма да ме водиш никъде.

Челюстите на Ру се раздвижиха, но той не отговори. Все пак тя познаваше Ру достатъчно добре, за да знае, че въпросът не е приключен.

Тя надникна покрай Ру към Томас. Двамата с жена му изглеждаха готови да убиват. Не беше изненадващо. Това беше мъжът, който бе пленил и измъчвал Томас на Юдай.

Томас прочисти гърлото си.

— Той се появи тази сутрин във фоайето. Изабел се опита да го убие.

Ру отпусна челюстите си достатъчно, за да говори, но задържа погледа си фокусиран върху Адам зад нея.

— Отне ми дълго време да отворя нов портал. Предположих, че това ще е мястото, на което ще си, ако си успяла да избягаш от Атрика, които те последваха. Опитах да те пратя колкото мога по-близо до Сборището, когато те запратих през портала.