Майкъл Скот - Чародейката

— И гооол!

Били заби петите на ботушите си в земята и дръпна силно. Древният изквича и изхвръкна от гърба на Каркина.

Гигантският краб зърна някакво движение и огромната му дясна щипка се вдигна, отвори се и се затвори, улавяйки Древния във въздуха. Ако беше нормален човек, щеше да го прещипе надве, но чудовището улови Древния около кръста, където нямаше плът, а само кокали, които се побираха в пролуките между щипките.

Побеснял, Шолотъл запищя, настоявайки да го пуснат. Заудря и зарита създанието, и Каркинът отвори щипката си. Древният се стовари на земята с тракане на кости.

Освен това щипката бе прерязала ласото. Били се опита да запази равновесие, но залитна и падна. Останките от въжето се омотаха около него като гърчеща се змия.

Взорът на гигантския краб проследи движението на въжето, видя го как пада върху борещия се безсмъртен и щракна към него с огромната си щипка. Били се претърколи настрана и щипката изстърга по земята.

— Не уцели! — изсмя се той.

А после Каркинът прониза безсмъртния в гърдите с тънкия си брониран преден крак, приковавайки го към камъните.

Черния ястреб нададе свиреп боен вик и се метна към чудовището. Томахавката му отскочи със стържене от крака на Каркина, затова той се зае да го мушка с копието. Крабът вдигна крака си заедно с набодения на него Били. Черния ястреб сграбчи приятеля си и го издърпа, взе го на ръце и се втурна обратно към Дома на надзирателя.

— Какво ти казах аз? — извика той. — Казах ти да внимаваш. А ти слушаш ли ме? Не!

— Внимавах — прошепна Били. Беше смъртноблед и по устните му имаше кръв. — Гледах щипката. Не знаех, че ще стъпи върху мен с някакво рачешко нинджа движение.

— Използвай аурата си — каза Черния ястреб. — Излекувай се бързо. Губиш много кръв.

— Не мога — изпъшка Били. — Не ми е останала достатъчно аура за такава тежка рана. Не трябваше да я хабя за онези драскотини одеве.

— Нека аз да те излекувам.

— Не, не можеш. Това не е някаква си драскотина. Освен това имаш горе-долу толкова аура, колкото и аз. Пази си я.

Нещо с огромни зъби и крила изскочи от нощта, привлечено от мириса на кръвта на Били. Черния ястреб направо го прегази.

— Обаче спипах оня тип със скелета, нали?

— Да.

— Предполагам, че вече не мога да се върна на работа при Кетцалкоатъл, а?

— Когато това свърши, Били — каза Черния ястреб, — мисля двамата заедно да посетим Пернатата змия. Да си подадем оставките. Аз ще донеса кутия кибрит.

— Шишчета ли ще печеш?

— Все нещо ще пека — обеща Черния ястреб. Къщата изплува от мъглата и безсмъртният извика: — Марс, върнахме се. — Не искаше да бъде убит от Древния, пазещ вратата.

Марс ги спря на входа на сградата и прецени състоянието на Били с опитното око на войник. После зае отново мястото си.

— Това не е хубаво, нали? — попита Били. — Никога не е хубаво, когато не казват нищо.

Черния ястреб положи Били на земята вътре. Разкъса напоената му с кръв риза, за да огледа раната.

— Ще мога ли някога пак да свиря на пиано? — пошегува се Били.

Макиавели се появи и приклекна на пода до двамата американци. Без да каже и дума, притисна длан към гърдите на Били и мръсносивата му аура разцъфтя над ръката му. Закапа върху отворената рана като прокиснало мляко.

— Мирише на змия — измънка Били, очите му се разфокусираха и той загуби съзнание.

— Обичам змиите — промърмори италианецът. Продължи да влива отчаяно аурата си в раната на Били. Докато го правеше, видимо се състари. Опитите да събудят Ареоп-Енап го бяха изтощили и върху челото му имаше нови бръчки, както и торбички под очите му. Но сега лечителските му усилия го състаряваха наистина. Рядката му коса придоби цвета на очите му и се разнесе като прах, оставяйки го съвсем плешив. Той се прегърби и дълбоки бразди се появиха по челото му и в ъгълчетата на носа му, тънките му устни се стопиха почти напълно, а дланите му се нашариха с кафяви петна.

— Стига — каза Черния ястреб. — Ще се изхабиш докрай.

— Нека му дам още мъничко — рече умолително Макиавели.

— Не!

— Останало ми е малко. Мога да му го дам — прошепна италианецът.

— Не — настоя Черния ястреб. — Ако използваш още, няма да остане нищо за теб. — Нежно вдигна ръката на Макиавели. — Стига. Иначе ще избухнеш в пламъци. Направи повече, отколкото би могъл да стори който и да било, включително и аз. Нещата вече са извън нашата власт. Той или ще живее, или ще умре: от него зависи. А той е Били Хлапето. Ще оцелее. — Изведнъж безсмъртният посегна и стисна силно ръката на Макиавели. — Каквото и да стане, тази нощ ти си спечели приятел за цял живот, италианецо. Двама, ако Били остане жив.