Майкъл Скот - Чародейката

Джош отметна глава и изкрещя от страх и безсилие. Притисна палец към дланта си, задействайки Огнената магия, на която го бе научил Прометей, и прати надолу по стъпалата струя от пламъци. Тя се запени и разплиска, помитайки чудовищата.

Той тръгна със залитане надясно, където Сен Жермен с мрачна физиономия вадеше огнени кълба от въздуха и ги мяташе сред гъмжилото от свирепи твари. Златните стъпала се топяха.

С все още пламтящи длани Джош погледна надолу към Прометей и Цагаглалал: Древната стоеше изпъната и неподвижна, протегнала ръце, докато студен бял огън се стичаше по стълбите като вода.

Най-сетне Джош стигна до източната страна на пирамидата и Жана.

Разкъсаната й броня пламтеше като сребърна факла, заслепявайки зверовете, които виеха, зъбеха се и бръщолевеха в полумрака. Беше заобиколена от всички страни от чакалоглави анпу; някои се прокрадваха откъм гърба й. Джош вдигна ръка, за да сътвори копие от пламък, но се спря — създанията бяха твърде близо. Огънят щеше да обхване и Жана.

А после в нощния въздух изникна фигура.

Фигура, която се спускаше надолу на един планер.

Светлината от пламтящата броня на Жана огря бяло лице, яркочервена коса и свирепи вампирски зъби.

Джош видя как Скатах се откачи от планера в последния момент и падна с радостен крясък сред стреснатите анпу. Опря гръб в този на Жана и оръжията й затанцуваха с невероятна скорост. Зверовете падаха на вълни.

Но други продължаваха да се катерят по пирамидата от всички страни.

— Стига вече — обърна се умолително Джош към Изида и Озирис. — Нека това да свърши сега.

— Само вие можете да му сложите край — рече Изида. — Само вие имате тази сила. — Тя се усмихна. — Помисли си само: вие можете да унищожите и анпу, и човеците, и Древните. Този свят, както и всички Сенкоцарства ще бъдат под вашата власт.

— Огледайте се! — извика Озирис и разпери ръце. — Вижте какво можете да притежавате. Най-великата империя, която светът някога е виждал. Ваша е, трябва само да я вземете.

— Но ние не я искаме — отвърна Софи от името на двама им. — Вие я искате.

— А ние не искаме да ви я дадем — добави Джош.

Изида и Озирис се взряха безизразно в тях.

— Правете каквото ви се казва — настоя Изида.

— Не! — изрекоха в един глас близнаците.

— Тогава не сте ни нужни — изсъска Изида. Погледна към Озирис. — Убий ги.

— Леле, това се казва грозно ракообразно — отбеляза Черния ястреб. Двамата американски безсмъртни се промъкваха през мъглата към гигантския краб, пълзейки по корем върху камъните.

— В тези щипки обаче има доста месце — рече ухилено Били. — Ще го ям поне две седмици.

— Не прави глупости, Били — промърмори Черния ястреб. — Спомни си какво стана последния път. — При последния им лов заедно Били едва не бе стъпкан от стадо препускащи бизони.

— Тогава имаше поне милион бизона — каза Били. — А тук имаме само един краб. Но е гигантски, признавам.

— Докато заобикаля административната сграда — рече Черния ястреб, — равновесието му би трябвало да е нарушено, защото задните му крака ще са по-ниско от предните. Ако успееш да уловиш някой крак, би могъл да го изтеглиш назад. — Меднокожият мъж носеше две копия, привързани към гърба му. Свали ги и подаде едното на Били. — Ако ти се открие шанс, използвай го. И, Били — добави той, — помни, че наоколо има и други създания. Гледай да не те издебнат и да си гризнат от теб. Не се прави на изобретателен. И не върши глупости.

— Макиавели каза същото. Голяма вяра имате в мен, няма що!

— Никой от нас не иска да те загубим. Просто бъди внимателен, Били.

— Внимателен е второто ми име.

Черния ястреб извъртя очи.

— Ти ми каза, че е Хенри.

С помощта на върховете за копия Никола, Пернел и Макиавели бяха изрязали голям отвор в черупката, обгръщаща Ареоп-Енап. На някои места калта бе дебела няколко стъпки и нашарена с трупчетата на част от милионите мухи, които бяха отровили създанието по-рано тази седмица.

Пернел пъхна глава в дупката, но бързо я извади обратно с насълзени очи.

— Смърди — изпъшка тя. Извърна се и вдиша дълбоко, а после използва аурата си, за да възпламени върха на показалеца си. Пъхна ръка в отвора и загледа как пламъкът танцува, поглъщайки зловонните газове. Никола я хвана за колана и тя пак мушна глава вътре, за да огледа. Когато се отдръпна, очите й блестяха от въодушевление.

— Видях Ареоп-Енап.

— Жив ли е?

— Трудно е да се каже. Но ми изглежда здрав; ужасните мехури и рани са изчезнали от плътта му.