Майкъл Скот - Чародейката

— Трима — обади се Марс откъм вратата и отдаде чест на Макиавели с меча си. Усмихна се. — Ето това винаги съм харесвал у хората. Вие сте добри в същността си.

— Не всички — каза уморено Макиавели.

— Не. Не всички. Но достатъчно. — Марс се обърна пак към входа и зае бойната си поза. — Каркинът се върна — обяви той.

— И ми се струва, че расте! — Изведнъж се метна обратно в стаята и извика: — Залегни!

Една гигантска щипка отчупи парче от фасадата на сградата. Втора щипка изтръгна стоманените греди, които крепяха стените, срязвайки ги, като че ли бяха от слама. Каркинът се надвеси през липсващия покрив и хвърли поглед вътре. През няколкото минути, откакто Черния ястреб отмъкна Били от щипките му, той бе учетворил големината си.

— Изял е Шолотъл — каза Марс. — Затова е пораснал. — Претърколи се настрана, когато още една част от стената бе съборена. — Виждал съм това и по-рано. Плътта на Древните върши чудеса за организма им и ги прави огромни. А вкусят ли веднъж месо на Древен, нищо друго не може да ги засити. Сигурно сега се опитва да се добере до мен. — Но след като създанието не му обърна внимание, добави: — Или пък не… — Две гигантски щипки се протегнаха над върха на сградата и се забиха във втвърдената кал, обвила Ареоп-Енап. Откриха дупката, изрязана от семейство Фламел и Макиавели, и се насочиха право към нея. Защракаха, късайки парчета кал и разширявайки я.

— Иска да докопа Ареоп-Енап! — изпищя Пернел.

— Трябва да защитим Стария паяк. Ако го изяде и погълне енергията му, ще стане неунищожим — извика Марс. — Нищо няма да може да го спре — дори и Велик древен.

Пернел вдигна бързо ръка, но почти не й бе останала сила. Шепа студена енергия обля краба. Той дори не забеляза.

Марс се хвърли към Каркина, въртейки със свистене меча си. Металното острие отскочи със звън от бронираните крака на създанието. Той мушна дълбоко в съчлененията, мъчейки се да го повали.

— Пази Били — нареди Черния ястреб на италианеца. Пропълзя под създанието, а после се изправи, за да го мушне с копието си. Крабът се надигна на четирите си задни крака и размаха предните бясно. Двете му гигантски щипки щракаха оглушително.

Черния ястреб мушна пак, забивайки копието дълбоко в плътта на чудовището. Крабът се дръпна в последния момент, издигайки безсмъртния във въздуха. Черния ястреб стискаше здраво дръжката на копието, докато щипките на Каркина щракаха на сантиметри от главата му. А после единият от размахващите се крака закачи гайка за колан на джинсите на безсмъртния. Увиснал във въздуха, индианецът се замята и заизвива, за да се освободи. Платът се скъса, но крабът замахна с крака си настрана и Черния ястреб полетя над стената. Миг по-късно се чу плясък, когато падна в морето.

А всички знаеха, че във водата чакат нереидите.

Гигантският краб се нахвърли отново върху топката кал и продължи да я къса. Фламел мяташе по него копия от зелена светлина, а Пернел го обливаше с лед и огън, но без никакъв резултат.

— Трябва да събудите Стария паяк! — извика Марс.

Никола се хвърли в черупката. Каркинът бе разкъсал външния слой предпазна кал, разкривайки втора кална топка вътре. Тази гънка кора покриваше огромното космато тяло на Ареоп-Енап, Стария паяк.

— Събуди се, събуди се, събуди се! — Фламел заблъска с ръце по черупката, оставяйки бледозелени вдлъбнатини върху покритието от втвърдена слюнка. — Нищо не става — каза той отчаяно.

Беше видял с каква лекота крабът проби външната обвивка; нямаше да му е трудно да строши вътрешната.

А после аурата на Марс запламтя ярко, изпълвайки порутената сграда с алена светлина, и въздухът се насити с вонята на изгоряло месо.

Каркинът се поколеба. Огромните му щипки потрепериха.

— Помириши това — извика Марс. — Това искаш, нали? — Древният засия още по-ярко, тялото му се покри с кървавочервена броня, а на главата му изникна метален шлем, превръщайки го в свирепия воин от легендите. Лепкави струи светлина потекоха от тялото му. Устата на Каркина заработи бясно, опитвайки се да вкуси енергията.

Марс сведе меча си, а после го прибра в ножницата. Отиде до създанието.

— Ето ме, зверче. Помириши — това е миризмата на Древен. Искаш малко, нали? Е, ето ме.

— Марс, не! — извика Фламел.

— Марс, трябва да спреш! — извика Пернел. — Спри веднага.

— Останала ми е малко аура — каза той. — Мога да го отдалеча оттук. — Тръгна към вратата и крабът проследи движението му с огромните си лъскави очи.