Майкъл Скот - Чародейката

Името й беше Цагаглалал.

Тя вдигна ръка и парче втвърдена глина падна и се пръсна на земята, оголвайки тъмната плът отдолу. Тя поднесе длан към лицето си, сви пръсти и от тях се посипа прах.

Зад нея се размърда леко втора статуя, на мъж. Плоча глина падна от туловището му, за да разкрие златистата кожа отдолу. Тя се обърна сковано и го погледна. Спомени, които не биха могли да са нейни, й съобщиха името му. Това бе Гилгамеш и те двамата бяха първите от Първите хора.

Аурата на Прометей ги бе съживила. И бе поддържала Цагаглалал жива в течение на много, много хилядолетия.

Дори сега продължаваше да гори в нея.

Цагаглалал седеше с кръстосани крака на моста „Голдън Гейт“, обърнала гръб на града. Прометей и Нитен лежаха проснати до нея. Тя ги бе завъртяла с крака към Сан Франциско, така че когато седи между тях, да може да докосва челата им.

Цагаглалал притисна ръце към корема си, вдиша дълбоко и усети как топлината разцъфва в нея. В бялата й аура с аромат на жасмин се появи съвсем лек дъх на анасон и съвсем лек намек за червенина.

Възрастта на Цагаглалал не се измерваше във векове или хилядолетия, а в стотици хилядолетия. Тя бе видяла възхода и падението на безчет цивилизации и бе изследвала неизброими Сенкоцарства, беше прекарвала цели животи на светове, където времето течеше различно. Бе виждала и правила толкова много неща и въпреки това имаше една велика мистерия, чийто отговор винаги й бе убягвал: кой я е създал? Прометей я бе оживил, но кой бе изваял глинените статуи в човешки ръст и ги бе оставил в Безименния град?

Въпреки хилядолетията на проучване, още не се бе доближила до истината. Дори съпругът й, легендарният Авраам Мага, не можеше да отговори на този въпрос.

— Може никога да не разбереш — каза й той веднъж. — Но това, което знам, е, че има причина да си тук. Ти и брат ти е трябвало да бъдете намерени. Трябвало е да бъдете оживени от Прометей. Може би един ден ще откриеш причината за съществуването си.

И сега, докато седеше на студения, влажен мост в лятната вечер на Сан Франциско, Цагаглалал смяташе, че може да е открила тази причина.

Силна горещина потече през тялото й, премина по ръцете и стигна до дланите й, които бяха свити в шепи в скута й, лявата върху дясната. Пръстите й засияха, връхчетата им запламтяха в червено, после в жълто и накрая в нажежено бяло. Ноктите й се разтопиха и рядка желатиноподобна течност закапа от пръстите в дланите й.

Ароматът на жасмин вече бе изчезнал, заменен от силната, натрапчива миризма на анасон.

Цагаглалал сведе поглед. В шепата й трептеше локвичка кървавочервена аура. Безкрайно внимателно тя я надигна… а после спря. Количеството не стигаше. Беше използвала твърде голяма част от аурата си по-рано, за да се подмлади; оставаше й аура само за един.

Но кой?

Цагаглалал премести поглед от Нитен към Прометей, а после го върна на безсмъртния. Харесваше го. Беше тих и скромен, и въпреки това тя знаеше, че се слави като велик воин и мъж на честта. Беше забележителен човек: бе влязъл в битка със Спартите, знаейки, че вероятно няма да се върне. Беше готов да пожертва живота си, за да спаси града. Заслужаваше да живее.

Цагаглалал погледна надясно: Прометей беше Древен. Без съмнение в предстоящата битка неговите сили щяха да са по-полезни. И което бе по-важно, Прометей в много отношения бе неин баща. Аурата му я бе дарила с живот и сега бе редно тя да му върне този дар.

Цагаглалал премигна и изведнъж усети сълзи върху лицето си, а светът се разпадна на дъгоцветни късчета. Досега беше плакала само веднъж — когато Дану Талис потъна и тя загуби съпруга си.

— Съжалявам, Нитен — прошепна тя и изля кървавочервената течност в гърлото на Прометей.

Резултатът бе мигновен.

Аурата на Древния запламтя в яркочервено около тялото му. Той потрепери, закашля се и зелените му очи се отвориха рязко.

— Здравей, татко.

Прометей посегна и докосна лицето на Цагаглалал.

— Същата си, каквато те помня — прошепна той. — Същата, каквато те видях за първи път, млада и красива. Какво стана със Спартите?

— Мъртви са. Всичките.

— А Нитен?

Тя наведе глава.

— Можех да спася само един.

Прометей опита да се надигне до седнало положение. Тя го хвана за ръката и му помогна.

— Цагаглалал, какво си направила?

— Отплатих ти се за дара, който получих от теб много отдавна. Ти ме оживи и сега аз те върнах към живота.

Той се обърна да я погледне.

— Да, но на каква цена за теб?