Майкъл Скот - Чародейката

— Не, няма — промълви Софи. Хвърли се напред, замахвайки широко с двата меча. Този ход изненада Земните господари и остриетата се плъзнаха със стържене по дебело бронираната им кожа, оставяйки тънки резки, върху които изби зелена кръв. Но краят на една размахана опашка улучи Софи в гърба, пръсна златната й броня, счупи няколко от ребрата й и едната й ръка и я запрати с трясък на земята. Мечовете излетяха от пръстите й.

Едно от създанията се извиси над нея и сложи ноктестия си крак върху корема й, притискайки я към земята. Софи изпъшка. Лявата й ръка бе напълно безчувствена, а ребрата я боляха тъй ужасно, че не можеше да си поеме дъх. Тя се опита да призове аурата си, но болката в гърба и корема й бе прекалено силна.

Изида вдигна едната си ноктеста лапа и се приведе напред, за да погали с нея лицето на момичето.

— Само да бяхте направили каквото ви се казва.

— Как изобщо сте си въобразявали, че можете да ни победите? — намеси се вторият Земен господар. Нададе гъргорещ смях. — Вие сте просто едни човеци.

— Ние сме Злато и Сребро! — извика Джош. Лумна ярка червена и синьо–бяла светлина и той заби Кларент и Ескалибур в Земните господари. — Ние сме легендарните близнаци!

Огромен кръг от бял огън избухна от върха на Пирамидата на слънцето и в нощното небе се откроиха ясно две гигантски колони от ослепителни пламъци, които можеха да бъдат видени от цял Дану Талис.

Софи лежеше върху студения златен покрив, а Джош седеше с кръстосани крака до нея.

И на двамата им се гадеше и усещаха празнота.

Ескалибур и Кларент лежаха жужейки на земята там, където ги бе пуснал Джош. По остриетата на двата каменни меча се стичаха мазни пламъци, искряха, пропукваха и цвърчаха. До мечовете имаше две бълбукащи локви течно злато, останали от Изида и Озирис.

Софи се взираше ококорено в далечината.

— Свърши ли? — попита тя. Беше съсредоточена върху изцеряването на раните си и въздухът бе напоен с аромата на ванилия.

— Не — каза тъжно Джош. — Остава да свършим още едно нещо. Има го в пророчеството.

Тя кимна.

— Легендарните близнаци — прошепна. — Един да спаси света и един да го унищожи.

Джош се приведе напред и усети как нещо се размърда под бронята му. Бръкна вътре и извади изумрудената плочка, която му бе дала Цагаглалал. На пръв поглед тя представляваше само парче леко мазен камък. Той я заобръща в ръце.

— Празна е — каза.

— Изчакай малко — посъветва го Софи.

Джош потърка с палец повърхността, за да я почисти… и на нея се образуваха думи, трепкащи в златно на зеления фон.

„Аз съм Авраам от Дану Талис, когото понякога наричат Мага, и пращам поздрави на Златото.

Знам много неща за теб. Знам името и възрастта ти и знам, че си момче. Следил съм предците ти в течение на десет хиляди години. Ти си забележителен младеж, последният в дълга редица от също толкова забележителни мъже.

Пиша това, седнал в една кула на края на познатия свят, на остров Дану Талис. След няколко часа кристалната кула и островът, на който стои тя, вече няма да съществуват. Енергийният импулс, който я е унищожил, вече се носи към Пирамидата на слънцето, към теб. Можеш да избереш да овладееш тази енергия и да я използваш или да я оставиш да потъне обратно в земята.

Трябва да знаеш следното: твоят свят започва с гибелта на моя.

Дану Талис трябва да загине.

Винаги съм знаел, че съдбата на нашите светове — твоят и моят — е в ръцете на отделни личности. Действията на една-единствена личност могат да променят посоката на развитие на един свят и да създадат история.

А ти, както и Среброто, сте едни от тези личности.

Ти си могъщ. Злато — най-могъщото, което някога съм виждал. А освен това си и смел. Това е ясно. Знаеш какво трябва да бъде сторено и мечовете ще ти дадат силата да го сториш, ако така избереш, защото дори сега, в този късен час, все още имаш избор. И няма нужда да ти казвам, че ще платиш цена, ужасна цена, независимо какъв ще бъде той.

Досега вече си чувал пророчеството многократно. Двамата, които са един, трябва да станат единият, който е всички. Един да спаси света и един да го унищожи.

Знаеш кой си ти, Джош Нюман. Но знаеш ли какво трябва да направиш? Имаш ли куража да го направиш?“

Думите върху плочката избледняха бавно и тя отново се превърна в обикновен зелен камък. Джош я завъртя в ръка и внимателно я прибра отново под бронята си. Погледна към момичето, което не беше негова сестра, но все пак му бе близначка, и двамата кимнаха.