Майкъл Скот - Чародейката

— Значи трябва просто да го събудим — каза Никола. Погледна към италианеца. — Имаш ли някаква представа как се буди Древен, потънал в летаргичен сън?

Макиавели поклати глава.

— Марс, ами ти? Да ни посъветваш нещо?

— Да. Не го правете.

Вегетарианец, реши Били. Когато тази патърдия свършеше, щеше да стане вегетарианец. Даже строг вегетарианец. Нищо — което лази, ходи, пълзи или плува — нямаше да влезе повече в устата му. И най-вече нищо с крака. Целият Алкатраз бе осеян с чудовища — или по-точно с части от чудовища. Никое от тях не беше живо, а някои от тях дори не можеше да разпознае.

Били бе виждал резултатите от масови избивания на бизони, беше бродил по полесражения и бе ставал свидетел на последиците от всякакви природни бедствия, но нищо не би могло да го подготви за касапницата, която виждаше сега. Никога не се бе съмнявал, че пускането на чудовищата в града ще е грешка. Но като гледаше какво са си причинили едно на друго, направо потръпваше от мисълта какво биха причинили на хората. Броят на жертвите щеше да е огромен.

Американският безсмъртен опря гръб в стената на административната сграда и се съсредоточи върху дишането си. Положителното в цялата работа, осъзна той, бе, че след като създанията се избиваха взаимно, за него и Черния ястреб оставаха по-малко, с които да се справят.

Усети наситения солен дъх на морето, точно когато чу дращенето на щипки по камъните. Рискува да хвърли бърз поглед зад ъгъла. През кълбящата се мъгла видя как Каркинът се катери по склона към Дома на надзирателя, използвайки големите си щипки — челипеди, напомни си Били, — за да се издърпва напред.

А на гърба на гигантския краб седеше кучеглавият брат близнак на Кетцалкоатъл. Шолотъл удряше чудовището по главата с костеливата си ръка и го пришпорваше, за да го накара да върви по-бързо. Но тъй като ходилата му бяха обърнати, го пришпорваше с пръсти, вместо с пети, и крабът не усещаше нищо през дебелата си черупка.

Били завъртя ласото над главата си. Черния ястреб му бе казал да внимава — Черния ястреб винаги му казваше да внимава, — но също така бе казал, ако му се открие шанс, да го използва. А сега имаше шанс. Били хвърли поглед на импровизираното ласо, чудейки се дали е достатъчно дълго, и реши, че дори да не е, ще го хвърли.

На двайсет метра от него Черния ястреб зае позиция. Той едва различаваше Били през движещите се валма мъгла. Видя как мъглата се завихри в кръг, когато престъпникът завъртя ласото. Трябваше само да улови някой крак и да дръпне. Ако равновесието на Каркина не бе добро, Били би трябвало да успее да подкоси краката му. После, докато чудовището рита и се мъчи да стане, Черния ястреб щеше да скочи на гърба му и да забие върха на копието в тялото му. Не беше сигурен дали атаката ще даде някакъв резултат, но със сигурност щеше да раздразни чудовището и може би да даде на хората в порутената къща още няколко минути, за да събудят Стария паяк. За разлика от тях обаче, той не бе чак толкова убеден в ползата от паяка. В битка между паяк и краб Черния ястреб би заложил на краба, който имаше твърда черупка и големи щипки, а не на косматия и мек паяк.

Видя как Били се раздвижи и веднага разбра, че нещо не е наред.

— Моля те, Били, не прави глупости — прошепна той.

Били пристъпи точно пред гигантския краб.

— Като тази — промърмори Черния ястреб. Изправи се бързо, забравил за всякаква потайност, и се втурна към приятеля си с томахавка в едната ръка и копие в другата.

Били Хлапето въртеше импровизираното ласо и кожата свистеше и плющеше във въздуха. Той пристъпи по-близо до гигантския краб.

— Крака, Били! Улови крака! Дръпни крака!

Но Черния ястреб знаеше, че Били няма да улови крака.

Очите на Каркина бяха вперени право напред, а Били бе само метър и седемдесет. Крабът бе толкова висок, че изобщо не го забеляза. Черния ястреб зърна Шолотъл върху чудовището точно в мига, когато Шолотъл забеляза Били.

— О, Били — рече отчаяно Черния ястреб.

Шолотъл удари краба по главата, в опит да го накара да погледне надолу, но един от предните му крака се плъзна настрана и той се стовари под ъгъл на земята, така че огромните му очи и зейналите му челюсти се озоваха точно пред Били. Безсмъртният пренебрегна чудовището пред себе си. Беше се съсредоточил върху Древния на гърба му. Завъртя ласото още веднъж и го метна.

— Изстрел… — извика Били.

Ласото падна точно върху Шолотъл, нахлузи се на кучешката му глава и се заплете в ребрата му.