Майкъл Скот - Чародейката

— За какво говориш? — попита Джош. Започваше да трепери от напрежението от поддържането на въздушната възглавница.

— Близо ли сме вече? Не мога да продължавам още дълго.

— Приближи ни до стъпалата — заповяда Цагаглалал. — Веднага!

Едва бяха стигнали до каменното стълбище, когато Джош клюмна. Софи и Цагаглалал му помогнаха да изкачи с олюляване последните половин дузина стъпала до върха на пирамидата…

… точно когато кристалната вимана на Изида и Озирис се спусна от небето и кацна на плоския покрив.

— Това е краят — промълви Цагаглалал. — Сега вие трябва да решите съдбата на света — на този свят и на всички други светове и Сенкоцарства. — Тя бръкна под бронята си, извади малък изумруден правоъгълник и го притисна в ръцете на Джош. — Но преди да вземете окончателното си решение, може би трябва да прочетете това.

— Какво е?

— Прощален дар от Авраам Мага. Последното съобщение, което е написал някога — каза тя. Спря се на края на стълбите, обърна се и хвана ръцете на близнаците в своите. Усмихна се тъжно, а големите й сиви очи блестяха в гаснещата светлина. — Надявам се, да ви видя отново след десет хиляди години. Бъдете добри със старата си леля Агнес и знайте, че тя много ви обича. — После Цагаглалал ги целуна по бузите, извърна се и слезе да застане до Прометей, оставяйки близнаците сами на покрива с Изида и Озирис.

Джош погледна към Софи.

— Само ти и аз — каза той.

— Както винаги.

После двамата тръгнаха заедно към виманата.

Цагаглалал изтича на моста.

Аурата й пламтеше със студена бяла светлина на фона на мъглата и я прогаряше, образувайки дупка във вихрещата се наоколо влага. Тя мина през отвора между две редици коли и моментално разбра какво са се опитали да направят Нитен и Прометей. Видя счупените копия на земята, а после забеляза кръвта: бяха се сражавали тук и бяха получили рани. Долови миризмата на аурите им в нощния въздух на мястото, където са се изцерили, но аурите нагарчаха малко — сигурен знак, че са били изтощени.

Един Спарт се появи с клатушкане от мъглата вляво.

— Какво е това? — попита той с кикот. — Прясно месце…

Зловещият копеш на Цагаглалал проблесна и воинът падна, без дори да завърши изречението си.

Отпред се раздвижиха силуети: двама Спарти се втурнаха по моста към нея, насочили мечовете и копията си. Бяха бързи, нечовешки бързи, но Цагаглалал ги посече, без да забавя ход. Много отдавна, когато светът беше съвсем различно място и преди Потъването на Дану Талис, тя се бе обучавала при някои от най-добрите воини. По-късно, когато я наричаха Мирина 54 54 Кралица на амазонките в гръцката митология. — Б.пр. и предвождаше най-страховитите бойци във всички Сенкоцарства, бе предала тези умения на две момичета под нейно командване: Скатах и Ифа.

Цагаглалал претича покрай последната кола. В моста имаше дълбоки бразди, където Спартите се бяха опитвали да разглобят металната стена. Тя предположи, че когато Нитен и Прометей са осъзнали, че съществата рушат преградата, са решили да нападнат противника, вместо да стоят и да чакат той да ги смаже.

Във въздуха се усети лек дъх на зелен чай, с примес на анасон, а после точно пред нея, сред покрилата всичко мъгла, се появиха две неясни петна — синьо и червено. Цагаглалал се втурна натам.

Един ранен Спарт се заклатушка към нея с изписана на лицето крайна изненада, явно слисан от раняването си. Копешът й се издигна и спусна и създанието умря със същата смаяна физиономия.

Цагаглалал чуваше пред себе си трясък на оръжия, звън на метал по метал, глухи удари на дърво по плът, съскането на Спартите и сумтенето на двамата мъже. Изскочи от мъглата и видя Древният и безсмъртният да стоят, опрели гърбове, срещу почти десетократно превъзхождащ ги противник. Бронята на Древния пламтеше в червено, но светлината бързо помръкваше, а безсмъртният бе обвит в трепкащи тънки нишки от синята си аура. И двамата бяха тежко ранени, но половин дузина създания лежаха неподвижно в краката им.

Внезапно, по някаква нечута команда, всички Спарти се хвърлиха напред, размахвайки копията и мечовете си.

Цагаглалал видя как Нитен падна под дузина удари. Прометей отстъпи, за да застане над тялото на безсмъртния и да го брани. Мечът му представляваше размазано петно, но Спартите бяха твърде много, а и прекалено бързи. Прометей падна, намушкан в гърба от онези, които се страхуваха да го срещнат лице в лице.

Тази, която наблюдава, изкрещя.