Брандън Сандърсън - Пътят на кралете (Том I)

В тишината и мрака призова своя Меч и с него проряза отвор в купола. Държеше острието под такъв ъгъл, че отрязаното парче камък да не падне вътре. Спусна ръка и зареди каменния кръг със Светлина, после го Оттласна към северозападния дял на небето. Да се Оттласне предмет към толкова далечна точка беше възможно, но неточно. Все едно опитваш да стреляш с лък на голямо разстояние.

Отстъпи, когато камъкът се откъсна от купола и започна да лети нагоре във въздуха. От него струеше Светлина, докато се носеше към приличните на капки боя звезди. Сет скочи в дупката и веднага се Оттласна на тавана. Завъртя се във въздуха и стъпи точно до отвора, който беше изрязал. Все едно стоеше на дъното на грамадна каменна купа, а през отвора се виждаха звездите.

Пристъпи по стената на купата и се Оттласна надясно. За секунди се озова на пода и се преориентира така, че куполът да е горе. В далечината чу слабо пукане — Светлината в камъка беше свършила и той беше паднал на земята. Сет го беше насочил извън града и се надяваше да не е причинил по случайност нечия смърт.

Сега вниманието на стражите щеше да се насочи в търсене на източника на необикновения звук. Сет вдиша дълбоко и прие Светлината от сферите във втората кесия. Струящата от него Светлина стана по-ярка и му позволи да огледа помещението, в което се намираше.

Както очакваше, то беше празно. Това беше рядко използвана зала за празненства, с празни мангали, маси и пейки. Беше спокойно, тихо и влажно. Като в гробница. Бързо плъзна Меча между вратата и касата и сряза резето. Отвори. Излъчваната от него светлина му позволи да огледа мрачния коридор оттатък.

Когато започна да служи на Макек, Сет избягваше да ползва Вълшебния меч. Ала задачите ставаха все по-сложни и той беше принуден да прибегне до това оръжие, за да не причинява ненужна смърт. Сега слуховете за него вече прераснаха в приказки за прорязани в камъка дупки и за мъртъвци с изгорени очи.

Макек почна да вярва в слуховете. Още не беше поискал Сет да предаде Меча — стореше ли го, щеше да открие какво е второто деяние, забранено на Неверния. От него се изискваше да носи Меча до смъртта си. После каменните шамани щяха да си го върнат от убиеца му.

Вървеше по коридорите. Не се тревожеше, че Макек би му отнел Меча, но истински се притесняваше от нарастващата дързост на този господар на крадците. Колкото по-успешно действаше Сет, толкова по-нагъл ставаше Макек. Колко ли време оставаше, преди той да престане да използва Сет за премахването на разни дребни съперници и да го прати да убива Броненосци и важни светлооки? Колко ли време оставаше, преди някой да направи връзката? Шински убиец с Вълшебен меч, с тайнствени сили и крайно ловък? Може ли това да е печално известният Убиец в бяло? Макек можеше да отклони алетския крал и неговите върховни принцове от войната им в Пустите равнини и да ги стовари върху Я Кевед. Хиляди щяха да загинат. Кръвта щеше да се лее като дъжд при буря — гъста, всепроникваща и разрушителна.

Продължи да тича бързо по коридора, приведен ниско и стиснал Меча назад, с острието зад гърба. Тази вечер поне щеше да убие човек, който си заслужаваше смъртта. Не беше ли тук прекалено тихо? Откак слезе от покрива, Сет не беше забелязал жива душа. Да не би Гавашав да е тъй глупав, че да остави всички стражи отвън и да се оттегли в спалнята си неохраняван?

Никой не пазеше вратите на господарските покои в края на късия коридор. Там беше тъмно. Подозрително.

Сет се прокрадна към вратите и се ослуша. Нищо. Постоя малко и се огледа. Голямо стълбище водеше към втория етаж. Сет притича и отряза с Меча парче дърво от крайната колона на перилата. Беше колкото малък пъпеш. Няколко замахвания с Меча и отряза от завесата на един прозорец парче колкото наметало. Сет бързо се върна при вратите и зареди дървената сфера със Светлина, даде й Основно Оттласване и я насочи на запад, право пред себе си.

Прокара Острието в цепнатината между вратите и отвори едното крило. Дали Гавашав беше излязъл? Къде би отишъл? Този град още не беше безопасно място за него.

Сет загърна дървената топка в плата, вдигна я и я хвърли. Тя се понесе напред, към далечната стена. С драперията приличаше малко на човек с наметало, който тича поприведен през стаята.

Нямаше скрити пазачи, които да я ударят. Куклата отскочи от някакъв затворен прозорец, после провисна от стената. Продължи да излъчва Светлина.

В нея се разкри малка масичка, върху която имаше някакъв предмет. Сет присви очи и опита да определи какво е това. После крадешком влезе в стаята и се приближи.