Брандън Сандърсън - Пътят на кралете (Том I)

Може би в драматизма имаше нещо полезно. Като показваше само очите и голата си глава, Сет притесняваше минувачите. Шински очи, твърде кръгли, малко прекалено големи. Тукашните хора ги оприличаваха на очите на дете. Защо това ги тревожеше толкова?

Недалеч от него група мъже с кафеви наметки седяха, бъбреха и триеха палците и показалците си. Между пръстите им се издигаше дим и се чуваше леко припукване. Хората разправяха, че търкането на огнен мъх прави ума по-възприемчив на мисли и идеи. Сет опита веднъж и това му докара само главоболие и мехури на пръстите. Ала получеше ли човек мазоли, явно изпитваше и еуфория.

В средата на кръглото помещение се мъдреше бар, където се предлагаха разнообразни напитки на разнообразни цени. Бар дамите бяха във виолетови роби с дълбоки деколтета и отворени отстрани. Скритите им ръце бяха разголени, което мъжете от страната Бав, потомствени воринци, намираха крайно предизвикателно. Колко странно. Виждаше се просто ръка.

Наоколо се провеждаха разни игри. Нямаше открит хазарт — не се хвърляха зарове, не се правеха залози на карти. Играеше се на троши-врат, имаше борби на плоски рачета и — колкото и да е чудно — игри за отгатване. Това беше друга особеност на воринските народи; те избягваха открито да гадаят за бъдещето. В играта на троши-врат например, имаше хвърляния, но играчите не се обзалагаха за крайния резултат. По-скоро — за ръката, която ще им се падне след поредното хвърляне и теглене.

Сет не намираше смисъл в разликата между двете, но тази особеност беше дълбоко вкоренена у воринците. Дори тук, в една от най-долните дупки в града, където жените ходеха с голи ръце, а мъжете говореха открито за престъпления, никой не рискуваше да обиди Вестителите с желанието си да узнае бъдещето. Даже предсказването на бурите караше мнозина да се чувстват неудобно. В същото време преспокойно си ходеха по камъните и използваха Светлина на Бурята за осветление в ежедневието. Не обръщаха внимание на духовете на нещата, които живееха около тях, и ядяха каквото им хрумне всеки ден.

Странно. Толкова странно. И все пак, това беше неговият живот. Напоследък Сет започна да се съмнява в някои от ограниченията, към които се беше придържал така строго. Как можеха хората тук, на изток, да не ходят върху камъка? Из техните краища нямаше почва. Как тогава можеха да се измъкнат и да не тъпчат камъните?

Опасни мисли. Начинът на живот беше единственото, което му оставаше. Ако се усъмнеше в Каменния шаманизъм, нямаше ли да стигне и дотам, че да се усъмни в същността си на Неверен? Опасно, опасно. Макар че убийствата и греховете му го осъждаха на проклятие, поне душата му след смъртта щеше да бъде предадена на камъните. Той щеше да продължи да съществува. Наказан, измъчван, но не и прогонен в нищото.

По-добре да съществува в мъки, отколкото да изчезне напълно.

Макек пък се мотаеше из бардака с по една госпожица от двете страни. Вече не беше дръглив и мършав. Постепенно лицето му бе станало сочно и валчесто, като зреещ след поливане плод. Нямаше ги разбойническите дрипи — Макек вече се кипреше в разкошни коприни.

Другарите му — онези, които бяха с него при убийството на Тоок — бяха мъртви до един. Убити от Сет по нареждане на Макек. Всичко това целеше да се опази тайната на Клетвения камък. Защо всички тук, в Изтока, така се срамуваха от властта, която имаха над Сет? Дали се бояха друг да не открадне Клетвения камък? Дали се ужасяваха някой да не обърне срещу тях самите оръжието, което използваха тъй безсърдечно?

Вероятно Макек се боеше репутацията му да не пострада, ако се разбере колко лесен за управляване е Сет. Дочул беше не един разговор за тайната на ужасяващо ефикасния телохранител на Макек. А щом създание като Сет служеше на Макек, значи господарят беше още по-опасен.

Макек подмина мястото, където се таеше Сет. Едната от придружителките му се разсмя звънко. Макек погледна Сет и махна отсечено. Сет сведе глава, за да покаже, че е разбрал. Плъзна се от перваза и тупна на земята с развято наметало.

Игрите замряха. Хората, пияни или трезви, се извърнаха да огледат Сет, а когато той мина край тримата мъже с огнения мъх, пръстите им застинаха. Повечето от посетителите знаеха с какво ще се заеме той тази нощ. В Самородна вода се беше настанил някакъв тип, съперник на Макек, който отвори собствен игрален дом. Може би новодошлият не вярваше на приказките за призрачния убиец на Макек. Е, имаше основание за съмненията си. Репутацията на Сет наистина беше неточна.