Брандън Сандърсън - Пътят на кралете (Том I)

— Така. Ще се научиш да се грижиш за това растение. Искам да го държиш у тебе, докато престанеш да го смяташ за странно.

— Ама защо?

— Защото така ще станеш по-добър търговец.

Тя се намръщи. Налагаше ли се учителят винаги да е толкова особен? Сигурно затова беше сред малцината тайлени, които успяваха да се спогодят добре с шин. Беше особняк като тях.

Рисн отиде да направи каквото й беше заръчано. Нямаше полза да се оплаква. Все пак първо взе чифт опърпани ръкавици и си нави ръкавите. Нямаше да си съсипе хубавата рокля заради някаква лигава, вторачена в стената малоумна трева. И това си е.

Аксис Събирачът изпъшка, както си лежеше по гръб, а черепът му се пръскаше от болки. Отвори очи и плъзна поглед по тялото си. Беше гол.

Проклятие , рече си той.

Е, най-добре да провери дали не е зле наранен. Пръстите на краката му сочеха към небето. Ноктите бяха тъмносини, което не беше рядкост за аимианец като него. Опита да ги разшава и за негово най-голямо удоволствие те помръднаха.

— Добре, това все пак е нещо — каза той и пак стовари глава на земята. Тя пльосна върху нещо меко, сигурно някакви изгнили отпадъци.

Да, точно така. Вече можеше и да го помирише — остро и противно. Съсредоточи се върху носа си и се нагоди така, че вече да не усеща вонята. Ах, така е много по-добре.

Ако можеше само да се отърве и от главоболието. Наистина ли трябва слънцето там горе да е толкова ослепително ярко? Затвори очи.

— Още си на моята уличка — обади се зад него груб глас. Точно този глас го събуди преди малко.

— Ще я освободя скоропостижно — обеща Аксис.

— Дължиш ми наем за едно преспиване.

— В уличката?

— В най-хубавата уличка в цял Каситор.

— А, значи в Каситор се намирам? Отлично.

Няколко мига съсредоточаване на ума и главоболието най-сетне изчезна. Аксис отвори очи и този път слънцето му се видя съвсем приятно. От двете му страни към небето се издигаха тухлени стени, обрасли с корав червен лишей. Около него бяха разпилени на купчини разни гнили репи.

Не. Не бяха разпилени. Като че бяха внимателно подредени. Странна работа. Вероятно те излъчваха вонята, която забеляза по-рано. Най-добре засега да не задейства отново обонянието си.

Седна, протегна се и провери мускулите си. Всички се оказаха годни за работа, само че имаше и доста драскотини. След малко щеше да се позанимае и с тях.

— Сега — рече Аксис и се обърна, — не ти се намират по случайност резервни панталони, нали?

Притежателят на гласа се оказа мъж с чорлава брада, приседнал на някакъв сандък на входа на уличката. Аксис не го познаваше, както не познаваше и мястото. Това не го изненада — все пак бяха го пребили, окрали и зарязали тук, понеже го бяха взели за мъртъв. Отново.

Такива неща правя аз в името на науката , помисли си той с въздишка.

Паметта му започна да се възвръща. Каситор беше голям ириалски град, отстъпваше само на Рал Елорим. Идването му тук беше планирано. Освен това се напи по план. Все пак можеше да подбере другарите си по чашка по-внимателно.

— Ще допусна, че не разполагаш със свободен чифт панталони. — Аксис стана и огледа татуировките на ръката си. — Пък и да имаше, бих предположил, че щеше да си ги носиш сам. С брашнен чувал ли си облечен?

— Дължиш ми наем — изръмжа мъжът. — И обезщетение, задето разруши храма на северния бог.

— Странна работа — отговори Аксис и погледна през рамо към входа на алеята. Оттатък се намираше шумна улица. Добрите люде от Каситор надали щяха да приемат голотата му. — Не си спомням да съм разрушавал никакви храмове. Обикновено доста добре осъзнавам подобни събития.

— Помете половината от улица Хапрон — рече просякът. — Както и много къщи. Ще се направя, че не забелязвам.

— Крайно любезно от твоя страна.

— Напоследък бяха лоши.

Аксис се свъси и проследи погледа на просяка към земята. Купчините гнили зеленчуци бяха подредени по много особен начин. Като град.

— Ах — продума той и помести крака си, който се намираше върху малък квадрат от боклук.

— Това беше пекарна — поясни мъжът.

— Ужасно съжалявам.

— Семейството не беше у дома.

— Това е голямо облекчение.

— Бяха на поклонение в храма.

— Който аз…

— Размаза с глава ли? Да, същия.

— Сигурен съм, че ще проявиш милост към душите им.

Просякът го изгледа с присвити очи.

— Още се мъча да преценя как се вписваш в картинката. Пустоносен ли си или си Вестител?