Джос Стърлинг - Феникс

Хората на Пророка навлязоха между нас, за да съберат плячката. Те се обличаха в черни тениски и кожени якета и панталони - контрастиращи на белия костюм на Пророка. Бях приковала очи в ноктите на ръцете си, чоплех синия лак и се надявах да стане чудо и да ме подминат. Имах достатъчно време да мисля и да изпадна в депресия. Какъв ни беше проблемът на нас, савантите? Защо с тези дарби бяхме принудени да живеем такъв скапан живот? Бях гледала достатъчно много телевизия и знаех, че повечето хора на моите години имат семейства, ходят на училище и живеят нормално в домове на хубави улици. Защо аз бях тук в тази дупка? Много бих искала да бъда някъде, където хората под покрива на къщата са повече от плъховете. Да бъдем саванти означаваше, че сме изтеглили дългата клечка от генетичната лотария, тъй като по приумица на природата ни беше дадено повече, но някак бе станало така, че сме двойно прокълнати. Първо, ние бяхме разделени от обикновения свят с дарба, за която другите не трябваше да знаят, или щяха да ни направят дисекция в лаборатория, или да ни убият от страх. Второ, ние бяхме обречени да бъдем сами, тъй като съдбата ни беше отредила партньор, който вероятно никога нямаше да срещнем. Бяхме като комплект „Лего”, на който половината части са разпръснати в другия край на света.

- Е, Фей, какво имаш днес?

Страхотно, лошият ми късмет продължаваше. Пред мен беше спрял Еднорог . Той беше висок и гърчав и с огромен нос и ми напомняше на разтеглен Мистър Бийн с благия характер на Хитлер. Еднорог обичаше да налага наказания на по- слабите членове на Общността и всички гледахме да стоим далеч от него.

- О, здравей, Еднорог . Групата не дойде на обекта днес, но разбрах, че утре ще бъдат в колежа, затова смятам да ги обера тогава. - Дали думите ми прозвучаха смислено, както се надявах?

Той се почеса по гърбицата на подобния си на клюн нос.

- Искаш да кажеш, че не носиш нищо?

Не беше необходимо да вдигам глава, за да разбера, че разговорът ни вече привлича вниманието на другите. Паузата в събирането на плячката никога не беше добра новина.

- Не, но утре очаквам богат улов.

- О, Феникс, знаеш, че това не устройва Пророка. - Гласът му беше изпълнен с подигравателно съжаление.

Отлющих голямо парче син лак от нокътя си.

- Мислех, че... няма проблем. Само веднъж. Само този път.

Еднорог ме дръпна за лакътя - слава Богу, за здравия.

- Хайде. Да отидем да кажем на Пророка.

Никой не ме погледна в очите, докато той ме влачеше по площадката. Позорът има свое силово поле на отблъскване.

- Как влезе тук? - студено попита Еднорог и отвори с ритник високата до кръста порта.

Не исках да създавам неприятности на единствения си приятел.

- Накарах насила Тони да ми отвори. Той не искаше да ме пусне да вляза, но аз му казах за плана си за утре.

- Можеше да откраднеш нещо друго за компенсация и да си спестиш главоболието. - Еднорог ме бутна нагоре по стълбите.

Поклатих глава, сякаш се изненадах от тази идея.

- Мислех, че трябва да изпълняваме възложените ни задачи, а не да действаме на своя глава. -Това беше едно от правилата в Общността.

- Да, но понякога играеш по правилата, а друГпът малко излизаш от пистата, схващаш ли намека ми? - Той ме блъсна в гърба, тъй като не вървях достатъчно бързо за дългите му крака. -Ако имах твоята дарба, по цял ден щях да пътувам с метрото и да замразявам пътници в тунелите. Не знам защо Пророка иска да прахосва дарбата ти за дребни риби като туристите на онзи обект. - Той се закашля, защото осъзна, че думите му са прозвучали твърде бунтовнически.

- Но съм убеден, че има причини.

По стълбите се чуха стъпки, които ни настигнаха.

- Хей, Еднорог , къде водиш Фей? - попита Дракон, пухтейки от непривичното физическо упражнение. Той беше червенокос и с лунички и изглеждаше по- дружелюбно настроен, отколкото всъщност беше - добродушен на вид ръгбист, но с прякор на отровна змия.

- Тя не е донесла нищо. - Еднорог се наслади на мига на съобщаването на клюката.

- Какво?

- Нищо. Нула. Празно.

- Фей, да не си се побъркала? Наведох глава, опитвайки се да изглеждам като смутено хлапе.

- Днес на обекта не дойде никой, затова реших да свърша работата утре. Разбира се, ако Пророка все още иска този групов удар.

Еднорог ме бутна да вървя.

- Да, иска да откраднеш нещата на онзи, за когото ти каза.

- Но аз пак мога да отмъкна много неща от тях. Всеки има поне лаптоп. И чужда валута.

Той повдигна рамене.

- Все едно. Оправдавай се пред Пророка, не пред нас.