Джос Стърлинг - Феникс

Като майка ми.

Стигнах до стаята си, без да ме

забележи никой. Влязох вътре и сложих тънката верига на вратата, не защото би спряла някого, а защото така се чувствах по-добре. Изкуството да живееш в Общността беше в това да се възползваш от малките отстъпки, които ни правеше Пророка. Уединението беше най- високо ценената. Апартаментът се използваше като склад за крадени вещи - електроника, каси вино, пакетирани кашони с кожени якета. Миришеше на универсален магазин, а не на дом. Бяха ми дали стая и дори легло - определен знак на благосклонност, когато повечето спяха на дюшеци на пода.

Единствените други обитатели на Общността, които имаха тази привилегия, бяха телохранителите и двама младежи, Еднорог и Дракон. Странни имена, но пък и аз се наричах Феникс, затова какво бих могла да кажа? Те бяха близки на Пророка, затова специалното отношение към тях беше логично. Моите привилегии бяха по-трудно обясними, но предполагах, че водачът ни смята дарбата ми за полезна и уникална.

Разбира се, ако все още я владеех. На Пророка нямаше да му хареса, ако разбереше, че има изключение за силата ми. Преди кражбата негласно се поздравявах, че съм златен медалист, а сега се чувствах като бегач, финиширал на позорното последно място. Каквото и друго да бях сторила на момчето, трябваше да се погрижа никой друГда не научава, че той успя да ми се противопостави.

Девет часът през нощта - най-омразното за мен време на денонощието. В студ и пек

Общността се събираше на разбита от вандали детска площадка в центъра на жилищния комплекс, за да докладва на Пророка. Той се появяваше на балкона над нас като папата на Великден и ни гледаше, докато хората му взимаха плячката от всеки от нас. След това обявяваше програмата за следващия ден и накрая, ако всичко минеше добре, се разотивахме или обратно в стаите си, или пак по задачи.

Ако всичко беше наред.

Ако ли не, тогава завеждаха нарушителя в стаята на Пророка, за да говори с него. Знаех, че по всяка вероятност ми предстои точно това. Липсата на плячка, която да предам, определено изискваше личното му внимание.

Подготвих се за срещата, като облякох блуза с дълги ръкави, за да прикрия изгарянето си, и увих бинт около дланта си, все едно съм се порязала - често срещан риск при влизане с взлом, затова едва ли някой щеше да се учуди. Погледнах се в парчето огледало, окачено над умивалника в банята. На фона на слънчевия загар на кожата ми тъмносините ми очи изглеждаха по- светли от обикновено. Преди седмица бях подстригала сама дългата си до раменете коса, която сега падаше на неравни кичури около лицето ми. Изглеждаше сравнително добре, след като и бях клъцнала краищата с ножичката си за нокти. Без грим и с редицата малки, скромни обеци на ушите, изглеждах по-малка от седемнайсет, което се надявах, че е в моя полза.

Будилникът на нощното ми шкафче иззвъня и ме предупреди, че до проверката остава само една минута. Изскочих от стаята си и се присъединих към другите, които тичаха надолу по стълбите към детската площадка. Никой не говореше. Напрежението в този момент беше твърде голямо. След като оцелеехме от изпитанието, тогава преставахме да говорим.

Вмъкнах се на обичайното си място до въртележката, седнах на ръба и зачоплих лака на ноктите си. Тони се спотайваше до люлките и както винаги, гледаше да не се набива на очи.

Точно в девет часа, по идея на Пророка, светнаха прожекторите и прогониха мрака. На последния етаж се отвори врата и до перилата се приближи нашият водач, облечен в бял костюм.

Никой не знаеше истинското име на Пророка. Черната му коса беше пригладена назад, под лицето му висеше тройна брадичка и дебелите му пръсти бяха отрупани с пръстени.

Имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да получи сърдечен удар, но за жалост никога нищо не го болеше. Понякога си фантазирах как той се строполява на земята. Щяхме ли да се разпръснем като затворници, които бягат по време на почивка, или веднага щеше да го замести някой друГтиранин? От две години Пророка гласеше Дракон и Еднорог за лидерската позиция и се забавляваше със съперничеството помежду им. Ако някой от нас го наследеше, това щеше да бъде единият от тях. Дарбата на Дракон беше да премества предмети със силата на ума си. Веднъж го бях видяла да премества кола. Еднорог можеше да състарява нещата - плодовете узряваха, растенията разцъфваха и умираха, такива неща. От двамата предпочитах да ме нападне Дракон - да ме запрати в другия край на стаята беше много по- привлекателно, отколкото да загубя години от живота си.