Джос Стърлинг - Феникс

Дракон го задържа.

- Говорим за Фей. Ами ако той я накара да се самонакаже?

Изненадах се, че Дракон изпитва съчувствие към мен. Вярно, бяхме израснали заедно, но това ни правеше по-скоро като раци в чувал, които се бият един с друГи не са съюзници.

- Проблемът не е наш. - Еднорог ме бутна да вървя по-бързо към балкона на петия етаж. -Съмнявам се, че той ще отиде толкова далеч с нея. Все пак кръвта се брои за нещо.

Кръв?

- Прав си. - Дракон въздъхна облекчено. - Досега Пророка не се е отървавал от никого от нас децата.

Заковах се на място и се завъртях с лице към тях.

- Деца?

Спрях толкова внезапно, че Еднорог се блъсна в мен и ме събори на пода. Той се спъна в тялото ми и стъпи върху ръката ми.

- Върви, проклета идиотко! Влошаваш нещата, като го караш да чака.

Притиснах ръце до гърдите си - сега и двете бяха ранени, но шокът притъпи болката.

- Ти каза „деца”. - Не исках да ставам, без първо да получа отговори.

- Е, и? Не ми казвай, че не си подозирала. Пророка не задържа деца в Общността освен ако не мисли, че са негови.

Господи!

- Ще повърна. - Прегърбих се на колене да повърна, но от устата ми не излезе друго освен жлъчна киселина. Не бях яла нищо от вчера.

Дракон ме сграбчи за ризата и ме дръпна да се изправя.

- Съвземи се, Фей. Пророка е твоят баща и ти си наследила способностите си от него, затова трябва да си му благодарна.

- Той не ми я баща. - Мама винаги казваше, че татко е прекрасен мъж, в когото се е влюбила по време на романтична почивка в Гърция, преди да се включи в Общността. Той бил висок, с тъмносини очи като мен, и красив - идеалният мъж, но не и савант, нито нейната сродна душа.

Дракон ме разтърси.

- Изобщо не ми пука кой мислиш, че е баща ти, но не искам да те виждам да се самонараняваш, затова престани да се държиш като глупачка и направи каквото трябва. Обясни на Пророка как стоят нещата, вместо да получаваш нервна криза на пода.

Думите му бяха груби, но разумни. Каквато и да беше истината, засега трябваше да я забравя и да се справя с нея по-късно, както много неща от живота тук.

- Добре, добре, дайте ми минутка. - Поех си дълбоко дъх. Едно разумно момиче би трябвало да се помъчи да се възползва от новината, а не да превърта. - Тогава, ако вие сте... Сешате се, нали... Това ви прави мои братя?

Еднорог изсумтя.

- Полубратя, но това е само биологично съвпадение, затова не го превръщай в нещо повече.

- Да, и виждала ли си как се държат малките птичета в гнездото? - ухили се Дракон, показвайки неравните си зъби. - Ще те изхвърлим, ако ни пречиш. - Той ме плесна по гърба и аз тръгнах, препъвайки се.

Ясно, моите вероятни братя не се интересуваха много от бъдещето ми, главно защото ако с мен се случеше нещо, то можеше да се случи и на тях. Почти нищо не се беше променило.

Стигнахме до покоите на Пророка и застанахме пред вратата. Другите саванти все още бяха събрани долу на детската площадка и Пророка ги приковаваше с поглед, който беше по-болезнен, отколкото да гледаш право в прожекторите. Той чу стъпките ни и се обърна към нас. Светлосините му очи, малки скъпоценни камъни на лъскавото му лице, се спряха на мен. Мигновено почувствах убождането от търсенето му на извинения в ума ми. За да се отбранявам, аз напълних съзнанието си с вълнение от току-що научената новина, че Пророка може би е мой баща - нещо, което би трябвало да е достатъчно, за да отклони дори неговото внимание. Той прекъсна контакта, като се усмихна леко, както прави Дракула, преди да впие зъби в нечия вена.

- Еднорог , раздай програмата за утре. - Пророка говореше шепнешком, сякаш постоянно го душеха. - Дракон, доведи вътре Феникс.

Единственото място в жилищния комплекс, където се вършеше работа, беше този апартамент. Хората на Пророка бяха съборили две стени, напълно пренебрегвайки строителните изисквания, за да разширят пространството. На пода имаше лакиран дъбов паркет, който бяхме откраднали от магазин от веригата „Направи си сам”, и бяхме наредили, преди Пророка да се нанесе там. Пред големия телевизор в единия край на стаята бяха наредени три огромни кожени дивана. Настоящите гаджета на Пророка се бяха излегнали като украса на възглавниците и пиеха невероятни на вид коктейли. Винаги ми се е струвало странно, че Пророка се преструва, че е в мансарда в Манхатън, когато всъщност бяхме в скапания Майл Енд [Квартал в източен Лондон - Бел. ред.]. Ефектът беше почти толкова убедителен, колкото да продадеш на пазара краден дизайнерски ролекс за петдесет кинта. Пророка обичаше фантазиите си и тази беше евтин вариант, нещо доближаващо се до живота, който гледаше на телевизионния екран.