Джос Стърлинг - Феникс

Трябваше да се простя с грима си. Махнах очилата, пуснах водата в умивалника, измих се и избърсах лицето си с хавлиена кърпа. Изглеждах уморена и уязвима без спирала за мигли и очна линия. Не бях спала от двайсет и четири часа и от дванайсет часа не бях слагала в устата си нищо освен глътка вода. Ако не изпълнех бързо задачата, нямаше да бъда във форма да опитам отново. Знаех, че Пророка ще бъде разочарован от мен. Мишената не беше имала време да си купи нови айпад и айфон и днес можех да свия само портфейла и паспорта му - ако ми провървеше. Увереността ми беше разклатена. Не можех да забравя, че вчера момчето оказа съпротива. Сега той знаеше какво да очаква и може би нямаше да успея да го замразя във времето за няколко секунди. Ако обаче не откраднех нещо от него, щях да умра от жажда, и затова се съсредоточих върху изпълнението на мисията.

Поех си дълбоко дъх, за да успокоя опънатите си нерви, погледнах картата най-отгоре на програмата на конференцията и се отправих към библиотеката. Нямах намерение да разглеждам изложбата, но реших, че това ще бъде най-доброто и не толкова очебийно място, откъдето да шпионирам участниците в конференцията. Намерих тихо кътче в отдела за закони за опазване на околната среда, извадих книга от лавицата и я подпрях пред себе си - преграда срещу останалия свят. Имах добра видимост и виждах вътрешния двор, където в ранното утро кафетерията въртеше добър бизнес с кафета и кроасани, както и изложбата, на която трябваше да отидат всички.

Стомахът ми къркореше и ми казваше, че съм гладна, но бариерата в гърлото ми ме предупреждаваше да не ям.

Докато гледах как студентите се събират на слънчевата светлина, аз се зачудих какво ли би било да имам такива възможности - пътувания, приятелства, образование. Двете момичета, с които бях говорила на стадиона, пресякоха полезрението ми като газели в африканската савана, слаби и елегантни. В сравнение с мен, те бяха като че ли друГвид - по-висши същества, които не съзнаваха какъв късмет имат. Имаше и няколко слона - тромави момчета, които не знаеха какво да правят с крайниците си, нито как да крепят в ръцете си купищата си книги. Те не ме плашеха толкова много. Ниско азиатско момче наперено крачеше из тълпата, същинска блатна птица в гьол, кълвейки вкусни мръвки тук-там. И после дойде леопардът. Вмъкна се сред тях с плавните движения на голямата котка. Раменете му се набраздиха вълнообразно, когато свали раницата от гърба си. Изпуснах дъха, който не съзнавах, че съм затаила. Мишената ми. Той седна до газелите и прие залък кроасан от русокосата. Те бъбреха и се смееха, чувствайки се напълно удобно в компанията си. Как се сприятеляваха толкова бързо хората? Не знаеха ли, че не трябва да имаш доверие на никого? Гледах отстрани и им завиждах за непринуденото общуване, но и изпитвах подозрения. Никой от познатите ми не се държеше така.

Тримата изпиха кафетата си, станаха и тръгнаха към мен. Леопардът спря за миГда каже нещо на блатната птица. Свих се зад книгата. Щеше да бъде идеално, ако влезеха тук, защото можех да свърша работата тихомълком. Надникнах над книгата и видях, че момчето е оставило раницата си при азиатеца.

Притесних се, тъй като той сякаш го беше направил нарочно, за да попречи на намеренията ми. Високото момче не улесняваше нещата за мен.

Те разговаряха, докато влизаха, и гласовете им се разнесоха в смълчаната атмосфера на библиотеката. Вече бях забелязала, че там няма читатели, след като е свършил семестърът. Студентите бяха във ваканция и никой от участниците в конференцията не показваше голям интерес да влезе вътре и да се скрие от слънчевата светлина.

Трите ми мишени започнаха да обикалят таблата с експонатите.

- Айвс, обади ли се на родителите си за айпада ти? - попита чернокосата газела и докосна ръката му.

Айвс. Значи така се казваше. Като Ив Сен Лоран, модния дизайнер, само произнесено по английски, а не по френски

- Да, снощи. Но няма проблем, Джоу. Айпадът беше безплатен. Дадоха ми го от „Апъл” да го изпробвам, модел от следващото поколение. - Айвс имаше страхотен глас, същински горещ шоколад. Можех да го слушам часове наред,дори да четеше телефонния указател.

- Еха. - Тя го погледна с обожание. Изпитах странното желание да я зашлевя, за да я изтръгна от унеса на обожание.

- Трябваше да бъде тайна. - Айвс се премести една крачка встрани, малко смутен от подчертаното внимание. - Тъй като беше унищожен, а не откраднат, фирмата няма да се притесни особено много, както ако крадецът беше избягал с него. Може да се ядосат, но не и на мен.