Джос Стърлинг - Феникс

- Тогава да започваме ли? Може би студентът пред теб би искал да се представи?

Айвс се изтръгна от мислите си.

- Да, доктор Шарма, с удоволствие.

Искаше ми се да го слушам, но трябваше да си свърша работата. Напрегнах съзнанието си, за да събера нишките на мислите им, да ги завъртя и после.

Стоп.

Случи се, но само за секунда. Някой усилено се дърпаше и се мъчеше да се измъкне от капана ми. Не беше необходимо да се оглеждам наоколо, за да разбера кой е. Нямах време да претърсвам нещата му.

Грабнах раницата му и побягнах, спъвайки се в протегнатите крака на момчето от другата страна на пътеката.

„Как можа?” Негодуването проряза съзнанието ми като шило за разбиване на лед. Блъснах се във вратата и се хванах за главата. Телепатичното съобщение отекваше в цялото ми тяло. Не бях изпитвала такова преживяване дотогава. Айвс сякаш беше открил личната ми радиостанция и пееше с пълно гърло песен, специално написана за мен, толкова примамлива и натрапчива, че не можех да я изключа. Исках да отговоря, чувствах, че копнея да реагирам, но как бих могла да го направя? Все пак крадях от него, нали?

Връзката ми с мисловните схеми на присъстващите в стаята се разпадна и всички се стреснаха, дойдоха на себе си и ме видяха, че съм приклекнала до вратата.

- Как. - Доктор Шарма озадачено въртеше глава между стола ми и вратата. За сетивата и изглеждаше така, сякаш съм прескочила разстоянието като супергерой.

Айвс не гледаше с широко отворени очи като останалите. Без да губи време, той скочи и хукна след мен. Сепнах се, излетях от стаята и побягнах по коридора. Какво се беше случило?

Не можех да го надбягам, затова трябваше да направя нещо, което той не може. Втурнах се в празна учебна стая и се отправих към прозореца. Бяхме на първия етаж. Моят свят беше само на петдесетина метра разстояние, ако успеех да скоча долу, без да навехна глезена си. Отворих прозореца, преметнах на рамото си раницата на Айвс и излязох на балкона. Ала не бях достатъчно бърза. Ръката му хвана прасеца ми.

„Коя си ти? Какво искаш от мен?”

Мисловното му говорене ме накара да се разтреперя. Не можех да се съсредоточа и да накарам мозъка си да работи. „Махни се! Остави ме на мира!”

Айвс се вцепени, а после стисна крака ми и се опита да ме издърпа обратно в стаята. „Как го правиш? Ти... си различна. Говори ми пак.”

„Чупката.”

Той имаше наглостта да се изсмее. Държането му се промени от гняв в странна оживеност. „Ти си! Знаех си, че си ти!”

Нямах представа за кого ме мисли, но не смятах да остана, за да разбера. Странната интимност на мислите ни ме уплаши. Ритнах силно и благодарих на Уенди и дебелите подметки на обувките и, когато уцелих стомаха му, но проклетият янки не искаше да ме пусне.

„Не, няма да стане, Уенди.” Той ме събори на пода до прозореца и реши проблема ми да се боря, като седна на гърба ми.

- Аз ще взема това, благодаря.

Айвс свали раницата от рамото ми и я хвърли далеч от обсега ми. Това не беше хубаво. Миришеше на полиция и затвор. Лежах неподвижно, победена за момента. Мрачно осъзнах, че тъй като не съм изпълнила задачата, няма да издържа дълго в килията и вероятно ще умра до края на утрешния ден, ако не мога да пия вода.

- Моля те, позволи ми да открадна нещо от теб. - Думите ми прозвучаха жалко, но бях принудена да прося.

- После ще говорим за това. - Айвс нежно сложи ръка на главата ми. Той показваше много по-силно присъствие на духа от мен. - Кой би си помислил, че сродната ми душа ще се окаже крадец?

Вцепених се. Сродна душа? Айвс сигурно се шегуваше. Това беше приказка, измислица.

- Знаеш какво означава това, нали? - Той прокара пръсти по врата ми, разпращайки тръпки по гърба ми. Тялото ми го разпозна, макар умът ми да крещеше да се махна оттам. - Мислех, че може би не знаеш. Сродната душа на брат ми не знаеше. Савант ли си?

Чух шум в коридора. Останалите от групата бяха тръгнали да търсят двамата блудни членове. Кимнах.

Някой се приближаваше до стаята.

- Ако те пусна, ще им кажем ли, че всичко е било шега?

Отново кимнах. Смятах да скоча през прозореца веднага щом той ме пуснеше.

- Но трябва да обещаеш да не направиш някоя глупост като например да се опиташ да избягаш от мен.

По дяволите.

- Добре.

Поне ако представехме всичко за номер, щях да спечеля малко време.

Айвс хвана ръката ми и напипа превръзката.

- Аз ли го направих?

Не отговорих.

- Извинявай. Не можех да ти позволя да вземеш онези неща. Не бяха мои. Но признавам, че изгубих контрол. Трябва да овладявам чувствата си, иначе дарбата ми се изплъзва от управление. Ти наистина ме ядоса вчера.