Джос Стърлинг - Феникс

Не беше необходимо да го прогърми военен оркестър или Айвс да ми крещи. Разбира се, че той ме презираше. Самата аз се презирах. Не трябваше да допускам добротата му да ме заблуди да мисля нещо друго.

Събрах разпердушиненото си достойнство и станах.

- Погрижих се за изгарянето си, доколкото можах. Не се тревожи за това.

Тонът ми беше безизразен, докато умът ми мислеше какво ще се случи по-нататък. Щях да се сбогувам, да се измъкна по някакъв начин, да се върна в Общността и да докладвам, че в мишената е имало само шише вода, след като ценностите му са пострадали при странен инцидент. Това би трябвало да мине. Щях да изтърпя наказанието си и после... Въображението ми не можеше да си представи какво ще стане след това. Пророка щеше или да ме убие, или да ме даде на някой от поддръжниците си в нещо като уреден брак. Нямаше да възразя, нямаше да пророня нито дума. Така никой нямаше да разбере, че съм открила сродната си душа. Това беше единственият начин да предпазя Айвс от неприятности. Той щеше да се върне в Съединените щати и да стане преуспял учен, вероятно не толкова щастлив, колкото би бил, ако аз се бях оказала газела, а не ровещ в боклуците плъх, но поне животът му щеше да си заслужава да се изживее.

Той скръсти ръце на гърдите си и застана между мен и вратата.

- Не става, Уенди. Аз взривих вещите си и те нараних, затова аз трябва да разчистя бъркотията.

- Не съм твоя бъркотия, че да ме разчистваш.

Той се усмихна мрачно.

- Точно това си.

Промених мнението си. Айвс не беше мил, а гаден.

- Е, благодаря. Беше ми приятно да се запознаем. А сега трябва да тръгвам. - Отправих се към изхода.

- Не можеш да си тръгнеш.

Спрях и се вгледах в противопожарните инструкции на вратата.

- И какво ще направиш? Ще ме повалиш на пода? А, забравих. Ти вече го направи.

Вратата се отвори, преди да посегна към дръжката. Отстъпих крачка назад. Джоу и Ингрид подадоха глави в стаята.

- Айвс, защо се бавиш? - попита Джоу. Изражението и се вкисна, като ме видя. - О, здравей. Извинявайте. Прекъсваме ли нещо?

Айвс взе раницата си и я преметна на рамото си.

- Уенди е изгорила ръката си. Предлагах и да я заведа на лекар, за да я превържат както трябва.

Ингрид сбърчи нос, като видя, че сама съм се погрижила за раната си.

- Изглежда болезнено. Горката. Искаш ли да дойдем и ние?

В мисловните и схеми съзрях, че присъствието ми е желано колкото на трето куче в борба за кокал.

Айвс отговори, без да ми даде възможност да си отворя устата.

- Не е необходимо. Само кажете на организаторите на конференцията къде сме отишли, ако попитат. До скоро. - Той хвана ръката ми и ме изведе от стаята. Вече ме дразнеше сериозно. Възраженията ми не бяха нищо повече от снежинки, разтапящи се в неговия океан на непреклонност. Бях ранена - той знаеше лек. Бях неговата сродна душа - той изискваше да му се подчинявам. Дали всичките в семейството му бяха такива арогантни кретени или бях изтеглила късата клечка?

Стигнахме до рецепцията. Вървях с него, без да се съпротивлявам само защото най-после ме водеше към изхода. Вече планирах бягството си.

- Извинете. - Айвс насочи неустоимата си, искрена усмивка към жената на рецепцията. -Приятелката ми се изгори вчера и мисля, че трябва да я прегледа лекар. Има ли болница наблизо?

Жената, която беше твърде възрастна за него и би трябвало да е по-зряла и разумна, докато намери списъка с телефонните номера за спешни случаи.

- Кралската лондонска болница в Уайтчапъл. Има спирка на метрото. - Тя се изкикоти. - Или може да вървите, ако тя се чувства достатъчно добре. - Жената описа голям кръГвърху карта от купчината за раздаване на студентите. Нямаше да се учудя, ако беше написала и телефонния си номер.

Айвс се изчерви, смутен от прекалено отзивчивата и реакция.

- Благодаря. Ще вземем такси. - Той пак ме измъкна от сградата.

Изчаках да излезем навън и го блъснах настрана от мен.

- „Няма”. - Айвс прехапа устни, за да прикрие усмивката си, към която нямах намерение да се присъединявам. - Виж, Уенди, какво ще ти навреди отиването до спешно отделение? Не е необходимо да плащаш, затова не може да е заради пари или проблеми със здравното осигуряване.

Погледнах с копнеж потока от коли, отправил се на изток, извън града, далеч от Айвс. Бях толкова близо до бягството.

- Не съм глупава. Не мога да отида на лекар.

Той отчаяно прокара пръсти през косата си.

- Уенди, защо имам чувството, че се готвиш да ме поръсиш с вълшебния си прашец и да отлетиш от мен?