Джос Стърлинг - Феникс

И не му беше доставило огромно удоволствие да запали огън в ръцете ми? Бях видяла мисловните му схеми и знаех, че му беше харесало да надхитри лукавата крадла.

Айвс ме хвана за лакътя и ми помогна да се изправя. В същия миГвратата се отвори с трясък.

- Какво става тук? - Доктор Шарма застана на прага. Изглеждаше вбесена.

Айвс покровителствено пристъпи пред мен.

- Моля, приемете извиненията ни, докторе. Уенди и аз сме стари приятели и си правим номера. Тя ме дразни, като взима раницата ми. - Той повдигна рамене. - Започна още в началното училище, като ми крадеше кексчетата, а сега премина на цели раници. Знам, че е инфантилно.

- Разочарована съм от вас двамата. Конференцията не е за деца, а за млади зрели хора. Дръжте се подобаващо за възрастта си.

Айвс усети, че се олюлявам, и ме хвана през кръста.

- Абсолютно. Разбрахме ви отлично. Моля, приемете извиненията ни.

- Тогава се върнете на семинара, за да поработим. - Тя се врътна и широкото и тюркоазено сако се развя.

- Не мога да се върна там - изсъсках, когато Айвс ме дръпна да вървя.

- Можеш В дванайсет има почивка. Тогава ще си изясним нещата.

- Нямам представа за какво говорите.

Той се ухили. Положението очевидно му се виждаше забавно, а не кошмарът, който преживявах аз.

- Да, предположих, госпожице Геонаука.

В полезрението ми се появиха черни ъгли. Разтърсих глава.

- Добре ли си?

Не, не бях добре. Крадла. Сродна душа. Бъркотия. Бях толкова жадна, че не можех да разсъждавам трезво. Облизах напуканите си устни.

Айвс ме заведе в стаята за семинара и отвърна със смях на подмятанията за внезапното си излизане. Раздаде извинения като великодушен лорд, който щедро пръска златни монети на бедняците, а после ме дръпна да седна до него, без да пуска ръката ми.

- Имаш ли белезници? - прошепна той, очаквайки да споделя шегата.

Сложих глава на масата, когато доктор Шарма започна лекцията си. За щастие, тя се беше отказала от идеята всеки от участниците да се представи след обезпокоителната демонстрация на повишено настроение.

Пред носа ми се появи шише с вода. „Пий.”

„Не мога.”

„Защо? Дори не съм го отворил.”

„Моля те, позволи ми да открадна нещо от теб.”

Без да откъсва очи от мен, Айвс сложи бутилката в раницата си и после ми кимна.

„Това е моята вода. Каквото и да правиш, не ми я взимай.”

Протегнах ръка и грабнах шишето. Отвъртях капачката и изпих една глътка. Почувствах се чудесно и затова пресуших бутилката.

Айвс поклати глава, докато ме наблюдаваше.

„Странна си.”

Смачках празното шише.

„А ти не си ли?”

Айвс не стана до края на семинара, докато не излязоха всички останали, и затова и аз седях на мястото си. Доктор Шарма първа напусна стаята, след като подхвърли, че панините в столовата не са лоши, ако отидем рано. Седяхме мълчаливо и гледахме как другите от групата се изнизват през вратата. Мислите им бяха насочени към обяда.

Моите също. Освен всичко друго бях и гладна. И много уморена. Току- що бях открила, че приказката е истина. Сродните души наистина съществуваха - и Айвс беше моята сродна душа. Винаги се бях представяла, че откритието ще ме въодушеви изумително, като да спечеля от Националната лотария, но вместо това се чувствах празна и тъжна. Знаех, че не мога да имам Айвс, дори да го искам повече от всичко друго в живота си. Аз бях като хлапе без пукната стотинка в джоба, допряло нос до витрината на магазин за бонбони. Трябваше да се примиря с фактите - аз бях престъпничка, която никога не беше ходила на училище, а Айвс беше отличникът на класа и всичко в него беше стабилно, почтено и кристално чисто. Той живееше в Съединените щати, а аз - в лесно забравяща се поредица от нелегални жилища. Айвс беше свестен и порядъчен човек и имаше бъдеще, а аз бях обвързана с Общността с връзка, която трудно можеше да бъде прекъсната, и наскоро открит евентуален баща, който беше впил нокти в мен. Пророка знаеше всичко и нямаше да е лесно да му кажа: „Напускам”. Тони може и да ми беше казал да изчезна, но аз нямах абсолютно никаква представа как да го направя. Да остана близо до последната мишена, която ми бяха заповядали да обера, би било невероятно глупаво. Всеки, който ме търсеше, би започнал от последната ми задача, и това би завело Пророка право при Айвс.

Аз не го заслужавах и не можех да го въвлека в неприятностите си.

- Да започнем ли с имената си? - тихо попита Айвс и хвана ранената ми ръка. - Аз съм Айвс Бенедикт от Рикънридж, Колорадо. - Той млъкна, но аз не запълних паузата. - Намира се в Америка, в Скалистите планини.