Джос Стърлинг - Феникс

Това поне обясняваше защо Пророка настояваше да има вещите на момчето. Новите модели на всички продукти на „Апъл” сигурно струваха цяло състояние.

Скандинавското момиче спря пред снимка на топящите се айсберги.

- Крадлата беше много гадна. Защо е избягала с нещата ти и после ги е изгорила? От чиста злоба.

Айвс повдигна рамене.

- Не се знае защо някой би го направил. Вероятно е била дрогирана.

Никога. Имах достатъчно проблеми и без да добавям пристрастяване към купчината.

Джоу се намръщи.

- Но тя беше много ловка. Изобщо не я видях кога отмъкна нещата ти. А ти, Ингрид?

- И аз не забелязах. Всичко беше много странно. Хей, вижте това. - Тя ги задърпа към таблото в отсрещния край. Щом те се обърнаха с гръб към мен, аз се възползвах и станах, надявайки се да задигна раницата му, докато той още е вътре.

Разходих се на слънчевата светлина и огледах кафенето, за да видя дали е подходящо за някой от ударите ми. Не ми отне много време да преценя, че там има твърде много хора и към кафенето гледат прозорците на стотици кабинети. Щеше ли да проработи старомодният метод „приближи се и грабни”?

Азиатецът беше пъхнал слушалки в ушите си, бе отметнал назад глава, за да се наслаждава на слънцето, и седеше върху раницата като кокошка върху яйце. Представих си врявата, която щеше да ме преследва, пък и бях твърде далеч от изхода, за да бъда сигурна, че ще избягам от колежа. Трябваше да изчакам, докато те отидат на по-тясно място. Прелистих програмата и забелязах, че в единайсет часа имат семинар в „малките стаи”. Не бях имала възможност да уча в колеж, но съдейки по филмите, които бях гледала, предполагах, че семинарите са по-малобройни от лекциите. Дарбата ми действаше най-много върху трийсетина души наведнъж и семинарът ми се видя най-добрият ми шанс.

Уверена, че маскировката ми няма да позволи на никого да ме свърже с крадлата от предишния ден, аз последвах участниците в конференцията и изслушах уводната лекция. Да седиш на последния ред беше все едно да седиш на горния етаж на автобус и да гледаш хората долу - не чуваш за какво, всъщност, си говорят, но се наслаждаваш на удоволствието да си пъхаш носа в живота им. Двамата преподаватели отпред говореха въодушевено и показваха диапозитиви като измамници, привличащи тълпа със сладкодумните си приказки. Нямаше да се изненадам, ако завършеха, като ни поканят да купим имоти в Тенерифе, но те приключиха, без да ни продадат нищо. Според мен това беше пропусната възможност, защото всеки член на Общността досега би накарал студентите да се бръкнат дълбоко в портфейлите.

Публиката се изниза от стаята, обсъждайки в кои групи ще продължат.

- Аз отивам в „Научни доказателства” - оживено заяви газелата Джоу. - А вие? Ингрид?

- Аз мисля да се включа във „Влиянието на човека”. - Ингрид насочи изпълнените си с надежда очи към Айвс, който беше сменил слънчевите си очила със сладки очила без рамки.

„Сладки?” Стегни се, Феникс.

- Аз отивам във „Влияние върху екосистемите”, затова ще се видим по-късно. - Той зави по коридора вляво. Двете момичета изглеждаха разстроени от погрешните си предположения. Едва не се изсмях. Те бяха толкова прозрачни в желанието си да преследват най- готиното момче на конференцията. Айвс, от своя страна, изглежда, не съжаляваше, че временно се е освободил от очевидните им опити да си го присвоят като романтична връзка за конференцията. Стигнах до извода, че той не е сигурен как да се справя с такива безочливи сигнали на женски интерес.

Горкият хубавец, подсмихнах се подигравателно, докато вървях след него.

Ние от групата „Влияние върху екосистемите”, в която току-що се бях записала, заехме местата си в малка стая в една от по-старите сгради на територията на колежа. Седнах зад мишената до прозореца. Намирахме се на първия етаж с балкон, който гледаше към моравата и бяла часовникова кула - малко шик на Майл Енд Роуд. От другата страна на ниския бял зид се виждаше моят свят - коли, таксита и пешеходци. Не можех да предприема нищо, докато не се съберяха всички, в случай че ме прекъснеха, затова бавно броях студентите, които влизаха, и се разтревожих, когато станахме двайсет и пет. По гърба ми започна да се стича пот. Трябваше да дойде и лектор, а вече наближавахме максимума за способностите ми.

И после Айвс реши да се държи любезно.

Обърна се и се усмихна. Вероятно ме смяташе за безопасна, тъй като все още не бях поискала телефонния му номер като всяко друго момиче, което той срещаше.