Джос Стърлинг - Феникс

Поклатих глава и сложих ръце на кръста си. Айвс грешеше. Той ми предлагаше вълшебен прашец. Той беше Питър Пан, който искаше да ме отнесе в приказната страна на сродните души и вечното щастие. Само че беше закъснял. Снощи се наложи да порасна и сега знаех, че такива мечти не съществуват и реалността е по-скоро да живееш с пиратите наемници на капитан Хук, отколкото да си играеш на щастливо семейство в къщичка на дърво.

Айвс повдигна с пръст брадичката ми.

- Уенди, кажи нещо. Позволи ми да ти помогна. Извинявай за нещата, които казах в стаята, но се ядосах. Държа се като кретен, когато дарбата ми излезе от контрол. Попитай братята ми. Вбесявам се, че след толкова много години на дисциплина и практика, не владея напълно чувствата си. - Той се усмихна мрачно. - Предполагам, че няма да ми позволиш да ми се размине, защото днес е денят, когато срещнах сродната си душа?

Кимнах. Не исках да реагирам на търпеливия му, убедителен тон, но не можах да се сдържа. Всичко в мен жадуваше да протегна ръце към това момче, въпреки предупреждението на здравия ми разум.

- Уенди, не понасям да гледам как те боли, когато мога да направя нещо.

Аз пък вече не понасях да ме нарича с това фалшиво име.

- Фей. Казвам се Фей.

Айвс се усмихна и кафявите му очи се стоплиха за пръв път, откакто излязохме от учебната стая.

- Само Фей?

- Съкратено от Феникс.

- Имаш ли други имена?

Не го използвах, но предположих, че мога да възприема фамилното име на майка ми. Не исках да прозвуча толкова окаяна, че да нямам фамилия.

- Кориган.

- Е, Феникс Кориган, алергия към болници ли имаш? - Той премести тежестта си на другия крак, очаквайки отговор.

Обяснението беше хубаво и аз кимнах.

- А към частни клиники?

- Също.

Отбой ли биеше Айвс? От мен се искаше само една малка отстъпка и той изведнъж се вразуми?

Айвс извади телефона си.

- Имам идея. Не мърдай. - Той набра номер и допря телефона до ухото си. Напрегнах тяло, готова да хукна, ако е необходимо. - Хей, Хавиер, имаш ли минутка? Къде си? Имам малък проблем. Може ли да се срещнем в апартамента след половин час? Добре. Да, знам, че съм досаден. Кажи и, че ще и се обадиш по-късно. Да. Но повярвай, ще искаш да видиш нещо. - Айвс приключи разговора и се ухили. - Проблемът е решен.

- С кого говори? - Потърках рамене, изпитвайки подозрения, че ме наблюдават. Огледах се наоколо.

Не видях никого, но имаше много места, където да се скриеш - входове, автобусни спирки... Тони? Той сигурно се тревожеше, че не съм изпълнила задачата. Еднорог или Дракон ли ме проверяваха? Не бях заслужила доверието на Пророка с моя провал вчера, затова допусках, че днес ме е поставил под наблюдение.

- С брат ми Хавиер. Той е в Лондон с мен.

- Хавиер? - Положих усилия да се съсредоточа върху онова, което ми говореше Айвс.

- Да. Мама и татко ни кръстиха с имена от първата почти до последната буква в азбуката, но не последователно като например Алън, Бен, Винсънт и така нататък, защото са решили, че ще е скучно, а в разбъркан ред. Те са такива, искат да бъдат различни. - Той млъкна, тъй като осъзна, че се отклонява от темата. - Хавиер е лечител, но не традиционен. Ще те заведа при него. Няма да ходиш на истински лекар. - Айвс спря на бордюра и вдигна ръка. Към нас веднага се приближи такси. Това момче беше голям късметлия. - Закарайте ни до Барбикан, моля.

Окуражена, аз се качих в таксито, без да протестирам. Познавах добре Барбикан - бетонен лабиринт от изложбени зали, пешеходни алеи, тунели и луксозни апартаменти, благоприятен за обиране на джобовете на посетители на късни театрални представления и концерти. Ако се погрижеха за изгарянето ми, имах голям шанс да избягам от Айвс там.

Той протегна крака в широкото пространство пред задната седалка. Не се бях возила в такси. Чувството беше за нещо упадъчно, което правят само богатите. Покрай нас премина велосипедист с лимоновожълти къси панталони, стрелкайки се в потока от коли като камък, подскачащ по море.

- Ядосах малко Хавиер - продължи Айвс, поддържайки разговор, в който аз очевидно не исках да участвам. - Цяла сутрин е бъбрил с една екскурзоводка в „Глоуб Тиътър” и сега ще трябва да я зареже точно когато нещата изглеждали обещаващи.

- Не е трябвало да го прави - не и заради мен.

- Как няма да го направи! Ти си моя и това означава, че си член на семейството ни. Нашата потребност е по-голяма от неговата. - Айвс сложи ръка на раменете ми. Нещо в мен леко се пропука и оттам изтече копнеж за топлината му. Опитах се да не му обръщам внимание и не помръднах, опряла гръб в седалката. - Ти нямаш ли братя или сестри?